Забраната за хазартна реклама поставя съдбата на Локо и Ботев на карта

Илюзията, че сложните проблеми имат прости решения, рядко издържа на теста с реалността. Битката с хазарта е учебникарски пример затова.

Политици, водени от желанието да изглеждат решителни, а не от анализ на последствията, налагат тотални забрани с добри намерения: да опазят уязвимите и да ограничат зависимостите. На практика постигат обратното. И примерите вече са из цяла Европа.

С тотални забрани за реклама, потребителите на хазартни игри не изчезват и не спират да играят. Те просто се преместват. Отиват при нелицензирани и офшорни платформи, извън всякакъв контрол.

Последствията: Държавната хазна губи милиарди, спортът губи милиони, медиите губят хиляди, а гражданите, които законът уж трябваше да пази, остават без никаква реална защита.

Точно това ще бъдат последствията от предложението за тотална забрана на рекламата на хазарта в България. Резултатите са доказани, тъй като редица страни вече си патят от подобни действия. Италия, Испания, Германия и още други държави вече години не могат да се възстановят от подобни решения довели до експоненциален ръст на нелегалния хазарт в страните им.

Но ако в страни със силна икономика спортът някак е оцелявал, то в България това няма да е така. Икономиката ни, която е поставена на командно дишане от години, няма интерес и възможност да инвестира в спорта. Телекоми, банки, застрахователни компании, вериги за бързи стоки имат точно нулев интерес към родната спортна продукция.

Така стигаме до момента, в който съдбата на футболните Ботев и Локомотив, както и баскетболния Локомотив на практика е заложена на карта.

Към момента и трите клуба носят на гърдите си логата на хазартни оператори. Когато сивият дял се увеличи драстично (в момента в България той е значителните над 40%), то приходите на локално лицензираните оператори ще намалеят значително. Това ще доведе до сигурно свиване на бюджетите от тези компании.

От бранша вече признават, че последните вдигания на данъците за хазарта и без това са направили поддържането на настоящите договори доста трудно начинание.

Общоевропейският дял на нерегулиран пазар в Източна Европа е 81%. Когато в България достигнем дори само 50%, то Ботев и Локомотив със сигурност ще усетят в най-добрия случай драстични съкращения на спонсорските си договори. В по-песимистичният, договорите ще бъдат прекратени, а клубовете ще останат с дупка в бюджетите си от над 35 до 40%.

Предвид и без това трудното финансово положение (особено в Локомотив), не е ясно дали клубовете ще успеят да продължат своето съществуване.

Тук идва въпросът: има ли нужда държавата да прави доказано грешни ходове и да рискува бъдещето на и без това трудно развиващият се български спорт?

Към днешна дата, резултатът е ясен: Крахът на италианския модел и опитите в България за механично налагане на тотални забрани изглеждат като доброволно скачане в същия капан, който вече отвори кутията на Пандора из цяла Европа.