Слави Шопов: Имаме реални шансове за Топ 4! Нашата публика винаги е искала атакуваща и хубава игра

На 23 ноември халфът Станислав Шопов (24 г.), който тогава носеше екипа на хърватския Осиек, получи тежка контузия в коляното по време на двубоя с Локомотива Загреб (1:1). След това бившият национал се подложи на операция на кръстна връзка.

През лятото той се завърна под наем в родния Ботев, за който му предстои повторен дебют (б.а. – все още не е бил на терена след получаване на травмата). За това как протича възстановяването му, футболът в Хърватска и ситуацията при жълто-черните, плеймейкърът говори пред „Тема Спорт“.

Станиславе, кога ще те видим обратно на терена?
– На Ботев предстои контрола в паузата. Ако всичко е наред, би трябвалу да взема участие в нея, а след това, когато треньорът прецени да ме използва – аз съм на линия и съм готов. Възстановяването премина, лошото е зад гърба ми.

Как ти се струва Ботев, правите бързи крачки напред?
– Чувствам се много добре. Ботев се намира в силна форма, направихме серия от три поредни победи. Когато отборът печели, няма причина някой да е недоволен и да не бъде щастлив. И преди съм бил част от клуба. Всички трябва да свикнат, че за Ботев е нормално да побеждава. Нужно е да започнем да играем още по-добре и да продължим да записваме успехи. За мен точно такива трябва да са целите пред отбора. Треньорът Станислав Генчев каза, че имаме неща за подобряване и трябва да го направим. Сторим ли го, вярвам, че ще продължим с победите.

След паузата в първенството идва мач със Славия на „Колежа“, който сякаш е удобен противник, после е гостуването на ЦСКА 1948 в Бистрица, с което можете да си отворите вратата към Топ 4…
– Така е. Но аз не обичам да казвам, че някой отбор ще е удобен, защото всеки двубой има своите трудности и особености. Най-важното е да се подготвим максимално добре и да излезем на 100 процента, а накрая ще видим какво ще се случи. Колкото до битката за Топ 4 – ще се борим. Мисля, че имаме реални шансове да влезем в първата четворка. Но чак в края на сезона ще оценяваме направеното и как сме се справили.

Как ти се струва първенството след едногодишен престой извън него?
– Доста мачове наблюдавах през този период. Но от година не съм играл тук, сега ще се радвам отново да го направя. След като запиша минути, тогава ще мога да отговоря конкретно на такова питание, защото едно е, когато си на терена, съвсем друго, когато наблюдаваш по телевизора. Когато гледаш, е много лесно да коментираш и казваш кое е добре и кое зле.

Изненадан ли беше, че Левски детронира Лудогорец?
– Не, защото Левски има много качествен отбор, който играеше много силно. Затова и по никакъв начин не ме изненада шампионската им титла. Лудогорец дълги години бе на върха, но сините проведоха силни мачове.

Не очакваше ли повече от бившия ти отбор ЦСКА? Червените взеха Купа и Суперкупа, но сякаш не достигат максимума си?
– Има си хора, които работят в ЦСКА – аз нямам желание да коментирам. Те знаят какви са им очакванията, какво се изисква от отбора. Аз съм фокусиран единствено върху Ботев Пловдив. Само това ме интересува, другите не ме засягат. Ние гледаме нас си, да се развиваме, представяме добре и да радваме нашите фенове.

Да поговорим за Хърватска и Осиек. На какво ниво е първенството там и превъзхожда ли нашето?
– Първенството им е много силно. В него играят футболисти, които струват по 15-20 милиона евро. Динамо Загреб и Хайдук Сплит са уважавани клубове в Европа. Хърватският шампионат превъзхожда най-вече с темпото. Там се играе много по-бързо. За това подпомагат и терените. В Хърватска няма лош терен, независимо дали говорим за последния или първия в класирането, както и дали за 2-хиляден или 15-хиляден стадион. След като теренът е добър, това предразполага да се играе на по-високо ниво. Основната разлика според мен е темпото на игра.

Премина през истински кошмар с тежката контузия на коляното. Какви мисли минават в главата на човек при такава травма?
– За мен кошмар е силно казано, защото знаеме, че в живота има много по-лоши неща. Да, със сигурност е тежко, но не съм първият, който получава такава контузия. Трудно ми бе преди операцията, но след нея бях съсредоточен върху възстановяването и връщането ми на терена. Честно да Ви кажа – просто приемаш нещата такива, каквито са. Случилото се вече е станало и не можеш да го промениш. Но можеш да промениш нещата след това, затова и гледах да се възстановя добре.

Буквално започваш да се учиш да ходиш и да чертаеш пътя, по който да вървиш…
– Може точно така да се каже. При тази контузия месец си с патерици. И реално започваш да се учиш да стъпваш на този крак, след това да ходиш нормално. После идва и първото тичане, а след това и нормалното за спортист бягане. Наистина е дълъг процес. Но случило се… Мислех само за това как да се оправя, нямах време за драми и други лоши мисли.

Тоест, когато кракът ти беше слаб, главата е била силна, нали така?
– Разбира се. Просто нямаше друг избор пред мен. Да, в такава ситуация е по-лесно да казваш колко ти е тежко и да се оплакваш, но аз предпочетох да не подходя така. Искам да благодаря на хората, които бяха до мен – семейството и приятелите на първо място, а след това и съотборниците. Те ми помогнаха да се чувствам по-добре в този толкова труден момент.

В Ботев се събрахте цели трима типични плеймейкъри – с Тодор Неделев и Никола Илиев, а в някои тимове няма и един. Това ли ще ви отличава от другите?
– За мен това е страхотно, защото в историята си Ботев винаги е имал много добри играчи на този пост. Нашата публика винаги е искала да вижда атакуваща игра и красив футбол. Надявам се да ѝ го дадем, защото това приляга на Ботев. За финал искам да добавя нещо – през годините съм бил много критикуван от журналист от вашата медия за доста неща, за които смятам, че не е трябвало, че е била преминавана границата. Но ето, че колелото се върти и ви давам интервю. Търпя критика, когато е основателна – винаги съм я посрещал с отворени ръце.

TribunaApp за феновете на Ботев – всичко за “жълто-черните” на едно място!