Във фабриката за скандали: Илиев, Камбуров, Колев, Томаш, Пенев, Карагарен, Величков – кой е следващият?

Илиан Илиев, Мартин Камбуров, Павел Колев, Александър Томаш, Любослав Пенев, Бирсент Карагарен, Георги Величков, Жоел Цварц – всички те напуснаха Локомотив (Пловдив) през последните години след скандали със собственика Христо Крушарски.

През „черно-белите“ редици премина половината футболен „елит“ в страната и, по случайност или не, всички те си тръгваха от Пловдив шокирани от видяното на „Лаута“. Тотална липса на организация, аматьорщина на всяко ниво, хронично забавени заплати, липса на перспектива и никаква дългосрочна визия. Това е реалността в Локомотив в ерата на Крушарски.

По ирония на съдбата точно той е най-успешният президент в историята на клуба. Купите, донесени от Бруно Акрапович, за момент издигнаха Крушарски на пиедестал. Това обаче бе илюзия, която бързо се изпари. Днес бизнесменът се радва на рекордно ниско ниво на доверие от самото си стъпване в клуба.

Не е ли парадоксално? Донесъл си трофеи, а си сред най-необичаните фигури от общност, която никога не е ламтяла само за купи. Тя винаги е искала чист футбол, прозрачност и достоен облик. Неща, които на „Лаута“ липсват от години.

Локомотивската общност е „рядка порода“. Тя е изградена върху личности като Георги Божилов-Слона, а в днешно време нейни стожери са хора като Николай Неделчев, Ангел Ангелов и Владимир Владимиров-Дарби. Когато такъв тип хора не те припознават, значи си сбъркал не само с футбола, но и с ценностите.

И това е истината: Христо Крушарски и управленците му така и не разбраха какво всъщност е Локомотив. За тях клубът беше и остава „фабрика“, управлявана по остарял социалистически модел – без визия, без професионализъм, без морал.

Наистина ли някой вярва, че Илиев, Камбуров, Колев, Томаш, Пенев и останалите са „виновниците“, а не човекът, който държи кормилото? Помните ли как Илиан Илиев напусна бесен след поредица от лъжи? Как Мартин Камбуров със сълзи на очите обеща, че ще се върне, когато клубът бъде „изчистен“? Как Павел Колев месеци наред се молеше за елементарна управленска власт?

А последният случай с Георги Величков? Човекът, който накара „черно-бялата“ общност отново да се усмихне, хвърли оставка точно месец след началото. Причините? Същите: аматьорщина, интриги и липса на професионална среда.

Над 10 години гледаме един и същ филм. Най-големият потърпевш е локомотивската общност. Тя се топи, феновете бойкотират стадиона и дори юбилейните чествания. Те отказват да бъдат част от тази агония. И така ще бъде, докато един ден Крушарски не разбере, че времето му е изтекло. Локомотив има нужда от промяна – незабавна и радикална.