Крушарски: Чакам партньори от Турция и Франция, ще направя билетите двеста кинта

Локомотив (Пловдив) продължава да оставя добри впечатления и през пролетния дял на шампионата, а навръх 100-годишнината на клуба отборът има шанс отново да играе на финал за Купата на България. Турнир, който се превърна в любим за “черно-белите” под ръководството на Бруно Акрапович. И този път начело на тима е човек от Западните Балкани, а на кормилото продължава да бъде Христо Крушарски. Ето какво заяви колоритният бос пред “Тема Спорт”.
– Аз настроение никога не губя. Винаги съм в положителни емоции.
Как вървят бизнес делата?
– Ако си вършим нещата, вървят. Ако чакаме някой друг да ни ги свърши – не става.
Аз не си представям как стоите и чакате някой ви свърши работата…
– Да, де. Гоним си задачите, летим като безмоторни самолети и нещата се случват.
– Да, напускам утре нашата родина (б.а – интервюто е взето в неделя)
Ще имате ли и футболна работа?
– Отивам по моите си дела, но имам и една среща с доста интересна личност. Да видим как ще продължим нататък сътрудничеството с братска Аржентина.
Срещата ще е за привличане на футболисти оттам или?
– Не, не. Просто опознаване и малко да се понаучим какво можем да направим, дали може наши хора да отидат там и техни да дойдат тук. Най-вече става дума за школата и за развитието на клуба.
– Ще разберете, ще изпратя лично снимка.
На кого поискахте прошка на Сирни Заговезни?
– На всички мои близки и приятели – ако съм ги обидил с нещо. Пуснах доста съобщения във Вайбър на много хора.
На вас доста хора поискаха ли ви прошка?
– Да, приятели. Ако говорим за футболни хора – не.
Очаквате ли го от тях?
– Не. Преди два дни имах една среща и моята песен си я изпях, да се знае.
Ще разкажете ли повече?
– За порядъка говорим. Просто на мен ми омръзна да плащам глоби и да говорим някакви небивалици – как се ръководи клубът, как се управлява, как не се управлява… Ако говорим да направим административен щаб от 20 човека, няма как да стане. При мен няма как да се случи, защото кесията ми е доста ограничена. Исках да им кажа на младежите, че с начина на подкрепа по трибуните и глобите, които плащам, не са в интерес нито за мен, нито за тях. Говорим, че нямало пари за това, нямало за онова, но като направя математиката, пак съм на минус 200 000 глоби на година.
– Да, с част от тях, очаквах да дойдат повече хора. Защото има доста критици. Не съм се обаждал много време по тази тема. След случаите първия мач с Ботев – глоби, втория мач – още по-големи глоби… Ще вземаме мерки.
Какви?
– Такива, че нарушаващите правилата да не се допускат на стадиона.
Смятате ли, че това изобщо е възможно в България?
– Защо да не е? Ако полицията не може да се справи, аз ще се справя по друг начин. Ще направя билетите по двеста кинта и въпросът ще се реши.
Но тогава никой няма да ходи на стадиона…
– Ами сега като ходят и аз плащам глоби, каква ми е файдата? Ако постоянно правим поразии, аз в един момент ще си събера чуковете. И тогава? Бил съм говорил, сега не съм говорил, треньорът бил послушко. Много, много специалисти има в тази сфера. Много! Аз му казвам, че бавно и методично се случват нещата и има резултати. Малко пари, ред, порядък и резултати има.
– Чети коментари на псевдо… Те са едни интриганти, има един на Мартин Камбуров приятел, аз не знам дали той може да се обръсне. И ще ми дава акъл. Аз съм много корав, за тези десет години съм имал много тежки моменти и им показах, че може. И сега пак ще им покажа.
Доволен ли сте от началото на пролетта за Локомотив?
– Със средставата, които имаме сглобихме добро отборче и ще гледаме пак да се съобразяват с нас. Преди беше така, сега пак ще е същото. Отборът надгражда, работим с българи. Ще увеличаваме бройката им до момента, в който започнем да вадим пари от продажби на българи. Че се наслушах колко пари съм направил от продажбата на този и онзи.
Колко спечелихте?
– Не знам, за миналата година съм два милиона назад.
Лева ли?
За стогодишнината феновете започват да мечтаят за купата или поне за финал. Колко възможно е това да се случи предвид факта, че фаворитите ЦСКА и Лудогорец се срещат в другия полуфинал, а вие сте срещу Арда?
– Онзи ден казах какво ще направя. Не крия, че търся партньори, и ако намеря, Купата ще е наша. Защото имаме малък недостиг. Ако не намеря, пак може да е наша.
Търсите партньори за премии за Купата ли?
– Какви премии? Кой дава премии? Боже мой! Търся за надграждане, за направа на базата, за привличане на по-класни футболисти и т.н. Защото в България на нашите момчета ще им трябват още две-три години, за да излязат. Макар, че те започнаха вече един по един. Един излезе (б.р Севи Идриз), сега Аксел (б.р Велев) ще се покаже. Тодор Павлов, Русков, Ивайло Иванов, Ефе Али – всички те са момчета, минали през моите иглени уши.
Предишният път с вас си говорихме, че Локомотив ще продава скъпо и че Наско Сираков се е смутил от цената, която сте обявили за Переа. За колко го пуснахте?
– Това си е наша работа, защото ще отворя още клюкарски истории, че съм забогатял и съм станал милионер.
– Някога може, но не сега. Зависи и дали ще се класираме за Лига Европа и дали ще намеря партньори. Ако те дойдат, ще надграждаме.
Откъде ги чакате тези партньори, от България ли?
– От България кой дава пари? В България лудите са много малко. От Турция и Франция.
На какъв етап са преговорите?
– С Франция в малко по-напреднала фаза, вече проверяват счетоводните баланси. С Турция е същата работа, но малко по-назад.
В каква посока ще е партньорството?
– Увеличаване на финансите, увеличаване на заплатите на футболистите, за да се изравним с водещите отбори, за да може да искаме по-големи резултати.
– То аз очаквам, защото сме говорили по темата, че на мен ми трябва сега, а не след това. И те са наясно какво търсим и какво имаме. Да се надяваме, че няма да се случи някоя изцепка, както стана, когато доведох арабите – любимите фенове отново да покажат колко много обичат собствениците.
Какво си пожелавате за 100-годишнината на Локомотив?
– Аз направих 95-годишнината. Лично аз я направих, ако някой е забравил. Никой не ме е потърсил за 100-годишнината и гледам, че засега бегат у лево. Не ме притеснява, аз мога и да не присъствам.
Не е ли обидно за вас?
– Аз съм много дебелокор, за да бъда обиден. Не дебелокор, но достатъчно съм ял дървета, за да се обиждам. Аз си върша работата, не искам някой да ме обича, да ме подкрепя и уважава. Искам да постигна това, което съм си поставил за цел. Кой какво мисли за мен, кой как се изказва – има хора, които ме познават, знаят колко струвам. Тези, които не ме познават, да си пеят, колкото си искат. Не се съобразявам с общественото мнение, нито ме храни, нито ми помага.














Шибай жълтата кочина
ахахахаха, пак си ги сложи на НАКЛОНА всички фенове. Голям !