Дуде Н’Донгала е един от нестандартните футболисти в Първа лига. Французинът дойде да играе в Славия едва на 20 години, като още при “белите” загатна за голям потенциал, но си тръгна заради проблеми с ръководството. По-късно той мина и през Турция, за да се завърне това лято в Ботев. Н’Донгала говори за живота си в страната, за навиците, амбициите, приятелите и миналото. Той обаче гледа смело и към бъдещето.
– Дуде, щастлив ли си в Ботев (Пд)?
– Чудесно се чувствам в отбора и в града. Радвам се да играя за Ботев. Тимът е много добър и мисля, че ми помага да се развивам. Всичко е точно, наистина съм щастлив в Пловдив.
– Пред това живя и в София, когато бе футболист на Славия. Би ли сравнил двата града?
– София е столица, голям град с повече възможности. Бях доволен да мина и оттам. Когато дойдох в София, бях твърде млад и дори склонен да правя глупости. Сега е различно. Пловдив е чудесно място за мен – хубав град, добър климат, хората са много приятелски настроени. Усещам подкрепата и на феновете.
– Спират ли те на улицата?
– Случва се, но не мога да кажа, че съм някаква знаменитост. Феновете са добронамерени. Понякога искат да им дам автограф или да се направим селфи. Но това не става всеки ден. Съвсем свободно мога да си ходя по улиците, никой не ме притеснява.
– Кое е любимото ти заведение в града?
– Много ми харесва да хапвам в “Хепи”. Там в менюто имам една любима салата, която не пропускам да си поръчам. Като цяло не съм претенциозен, но като професионален спортист обръщам внимание на това, което ям.
– Намираш ли голяма разлика между храната във Франция и тази в България?
– Не бих казал. Става въпрос за европейска кухня. Разбира се, има някои ястия, които не мога да намеря тук, но това не е проблем за мен. Не съм толкова капризен. Съобразявам се с това, че живея в чужбина.
– Разбираш ли вече български език?
– Разбирам много думи. Ако някой говори бавно, мога да схвана какво ми казва. Трудно обаче ще проговоря. А и мога да се справям с английски.
– Коя беше първата дума, която научи на езика ни?
– “Здрасти”. Научих я още в началото. Звучеше ми трудно и странно, но после ми хареса.
– Когато беше в Славия, имаше проблеми извън терена. Защо?
– Когато дойдох в България, бях много малък. Наистина бях едва на 20 години и за първи път се отделих от семейството ми. Това бе шок за мен. България тогава бе като друга вселена. Много неща ме измъчваха, пречиха ми. Не можех да се концентрирам само върху играта. Имам вина, разбира се, но това са грешки на младостта, нали.
– Президентът на Славия Венцеслав Стефанов казваше за теб, че си отличен футболист, но имаш проблеми с главата. Така ли е?
– Проблеми с главата? Не. Нали казах, бях млад и не се чувствах добре. Имаше моменти, в които направо исках да се откажа и да се върна във Франция. Правил съм грешки, признавам. Не бях много коректен към клуба, може би. Но не съм имал проблеми с господин Стефанов. Все пак той е шеф, а аз само един млад футболист. Съжалявам, но не мога да върна нещата. В България научих много неща и за живота. Тук станах по-зрял, станах мъж. Преди това бях просто момче.
– Казват, че си мамино синче…
– Аз самият го бях казал веднъж, но беше отдавна. Тъкмо бях пристигнал в България и не знаех какво се случва. Дотогава не бях се отделял от майка ми. Тя беше до мен, дори когато отидох да играя в Нант. Но след това поех по пътя си.
– Единствено дете ли си в семейството?
– Не, имам две сестри. Едната е по-голяма от мен, другата, по-малка. Всъщност, тя още е ученичка.
– Къде живеете?
– В Париж. Там съм роден и е преминало детството ми. Почти не бях напускал града, преди да отида да играя в Нант. И сега се радвам, когато се прибирам в Париж. Там е моят дом и хората, които са ми близки до сърцето.
– Би ли се върнал да играеш във Франция?
– Не на всяка цена. Едва ли ще стане скоро. Доволен съм в Ботев, искам да спечелят отличия с отбора. Едва тогава мога да си тръгна. Аз подписах с Ботев два-три дни, след като бяха спечелили Суперкупата. Закъснях малко за старта на сезона и сега искам и аз да вдигна трофей.
– Нямаш ли реванш да взимаш във Франция?
– Да, стана ми малко обидно от начина, по който ме изгониха от Нант. Не само не ми дадоха шанс, но и ми казаха тежки неща на раздяла. Някои от шефовете директно ми заявиха, че от мен никога няма да стане футболист. Това нова е затворена страница за мен. Няма какво да им доказвам точно на тях. Аз си гледам моя път.
– След като напусна Славия, отиде да играеш в Турция. Как се развиха там нещата за теб?
– Изкарах година в Турция, играх в два отбора. Видях и двете крайности. В първия отбор (б.а. – Балъкеширспор) беше много добре. Получаваха се нещата, феновете много ни обичаха. За съжаление се наложи да се преместя. После в Шанлюрфаспорт имах проблеми. Не всичко бе наред с парите, имаше редовно забавяния. Но като цяло бе ценен опит за мен да играя в и живея в Турция.
– Французин си, но корените ти са от ДР Конго. Мислиш ли за националния отбор на страната?
– Направо мечтая един ден да играя за Конго. Това е детска мечта на едно момче, което обича футбола. За мен би било страхотна чест. Знам обаче, че съм далеч от това. Аз се опитвам да подобрявам играта си, да бъда стабилен, постоянен. Това може да ме направи по-добър, работя върху него.
– Вярваш ли, че Ботев може да те направи по-добър?
– Абсолютно. Чувствам се отлично в Ботев. Може да прозвучи познато, но ние сме като семейство в отбора. Много се радвам, че мога да играя до футболисти като Неделев. Не забравям и другите.
– Според теб какво прави отбора ви силен?
– Мисля, че най-важното е, че се разбираме отлично и извън терена. Трябва да видите как се шегуваме помежду си на тренировка. Това определено сплотява отбора. Така ни е лесно да играем един за друг на терена. Колективът е истински.
– Какво е мнението ти за треньора Николай Киров?
– Резултатите сами говорят – той спечели две купи с отбора в последните месеци. За мен е важно, че освен отличен треньор, е и добър човек. Точен е и коректен към своите играчи.
– В Локо (ГО) играе твоят съименник Аристот Н’Донгала. Познаваш ли го?
– Не само, че го познавам, но сме били заедно в младежкия отбор на Нант. Преди да дойде в България, той дори ме потърси, за да моли за съвет за страната ви. Не мога да кажа, че сме първи приятели, но сме добри познати.
в-к Меридиан мач
