Съдбата не пита, а отнема – историята на едно мъжко момче

27 декември 2013 година. Седмица след като Иван Иванов става най-добър футболист на България. Няколко часа по-рано съдбата го е ударила зловещо- починала е майка му…
Иван Иванов – момчето, което не заслужаваше да му се случи това. Преди време на въпрос за какво мечтае, той отговори: ” Мои приятели и съотборници казват, че съм човек с късмет. Не знам дали е така, не съм вярващ, но все пак мисля, че има съдба, има нещо начертано да ти се случи. До момента не съм имал тежка контузия, не съм пропускал повече от две тренировки. Това е късметът ми, което не е малко.”
Съдбата така го научи. В ранните му години в ЦСКА през ден беше център на вниманието в медиите. И все с лошо. Нощни турове из София, скандали и побоища пред заведения, приключили в болница, въргал в ресторант на Горубляне и още и още. Журналистите често се питаха ще има ли нощ, в която двамата Ивановци – Иванов и Караджов, да не се проявят. После поотрасна и взе да се говори за футбол. Мина през Партизан, където бе един от най-добрите и стигна до Базел. И там се превърна в лидер, беше твърд титуляр и с негова помощ швейцарците отупаха Челси два пъти в групите на Шампионската лига.
Ако не беше Съдбата. Тя не пита, а отнема. Първо взе майка му през март 2012 година. Изправи се и след този удар, защото е мъжко момче, тръгнало от бедното градче Златица да покорява Европа. Сигурен съм, че щеше да я покори и в момента Иван трябваше да играе в европейски гранд. Никак не е преувеличено. След силното му представяне в Базел му трябваше още половин сезон, за да премине в още по-силен отбор и първенство. Играта му беше прекрасна и за Англия, и за Германия. Класни отбори вече го следяха, когато се случи онова на 14 януари 2014 година. И така вече две години ходене по мъките. Операции, възстановяване, прохождане като малко дете. Болки, болки и пак болки. Всичко започна от нулата.
Съдбатавърна Иван там, откъдето почти започна кариерата му. Избра да е в Локомотив (Пловдив), а беше стигнал центъра на Европа. Съдба… Тя не пита, а отнема. Късмет… ако го нямаш, си приключил дори да си най-добрият. Момчето от Златица не е казало последната си дума. Той ще играе отново голям футбол, защото е голям мъжкар. И вероятно повече никога няма да предизвиква съдбата…
blitz.bg
ванката е мъж и е където трябва