
Локомотив Пд преживя много тежка есен. Една от най-неприятните в историята на клуба. Оценката за представянето на отбора не може да бъде друга, освен слаба. Кризата можеше да се очаква с оглед някои събития в клуба, но да се окаже толкова голяма вероятно и най-големите песимисти едва ли са очаквали.
В третия кръг дойде и първата загуба – тази от Левски на „Лаута“ с 0:2. Следващият мач у дома бе загубен с 1:2 от Черно море, като остана в историята и с гола от засада на „черно-белите“, която не можеше да бъде маркирана и от ВАР-буса. Обяснението граничеше с абсурда и бе формулирано с нещо като „неблагоприятното падане на сянката на терена“. Преди и след тази загуба отборът постигна две победи като гост над Берое с 2:0 и Септември с 3:2. С това всичко хубаво за есента свърши. Имаше и един пробпясък в мача с ЦСКА-София на „Лаута“, който бе на секунди от спечелване с 2:1, но Зюмюр Бютучи в края изравни. По нелеп начин бяха изпуснати две точки и в домакинството с Хебър. Редовното време завърши 3:1, но в добавеното гостите от Пазарджик направиха 3:3.
В средата на октомври Любо Пенев напусна след загубата от Лудогорец в Разград с 0:1, като този мач бе от приличните за тима, а няколко минути преди края резултатът бе 0:0. Дойде Христо Златински, но той и щабът му не можаха да запишат победа. В края на годината се стигна до още една неприятна загуба – от Ботев Пд у дома с 0:1, както и отпадане за Купата от Берое. Управленските драми бяха много големи, като се стигна дотам, че след пловдивското дерби, треньорът на Ботев Пд Душан Керкез да изказва състраданието си към своите опоненти от „Лаута“ заради неполучените и бавещите се заплати. Локо нареди 13 поредни шампионати мача без победа и 9 последователни неспечелени домакинства, като последната серия е най-дългата в историята на клуба.
„Мач Телеграф“