За първи път, когато стъпих в този дом и защо е най-хубавата къща на света…

Футболът продължава да ни липсва с всеки изминал ден все повече, като днес решихме да публикуваме отново един текст, набрал сериозна популярност преди години във Фейсбук страницата на TribunaPlovdiv.bg.

Вярваме, че мнозина от вас, ако не всички, ще се припознаете в него:

За първи път, когато стъпих в този дом не си го спомням, бях малък, но си спомням, че беше хубаво, много хубаво. Е, един дом малко странен, можеш да влизаш в него от август до май, отворен е една събота, а другата – не. По някой път отваря и през седмицата. Винаги е имало една голяма градина в този дом. Някога е добре поддържана, друг път – не чак толкова, но винаги е ярко зелена. Това е една градина на която не може да се отиде, но е хубава за гледане. Когато влезнах за първи път не познавах никого, но имах чувството, че всички ме познават.

В този дом често се пее. Пее се ясно и с гордост, по някога се губи ентусиазма, но бързо се възвръща началния заряд. Няма място за бездушници в този дом, който влиза не го прави от мода или защото там ходят приятели. Който живее в този дом знае правилата, придържа се към тях и ги защитава.В този дом изживях страхотни емоции. Винаги съм влизал с ентусиазъм, често излизам изпълнен с радост или страшна мъка. Познавам го този дом по добре от мен самия. Винаги се приближавам към него с бодра крачка, горд, че ще вляза. Някои казват, че мач се гледал по добре по телевизията, в къщи. Не разбирам. Та домът на футбола винаги е бил тук. Как могат тези хора да говорят за други неща? Не разбирам. Предпочитам да се радвам няколко секунди след като са вкарали в другата, далечната врата, от колкото да гледам по телевизията седем повторения от различни ъгли.

Предпочитам да съм в тълпата и да попитам “Кой вкара? Кой вкара?”. Предпочитам да не разбирам и нищо когато атаката е бърза, на скорост. Предпочитам да гледам мача на откъси защото пред мен се развява огромно знаме. Нищо не може да ме разубеди, това е моят дом!Аз от този дом няма да си отида никога. Ще остана тук до края. Измисляйте си кабелните телевизии, сателитните антени и каквито си искате космически декодери. Аз съм роден на стадиона и там ще си умра. Ще продължавам да прескачам обеди и вечери за да тичам по стадионите. Ще продължавам да не излизам петък или събота вечер за да мога да ходя на гостуванията.

Ще продължавам да ставам рано с риск да ми се приспи по пътя. Ще се прибирам късно вечер, а дори и на следващия ден, ще продължавам да стискам шала на врата през зимата и да си мокря главата през лятото.Но вече има хора на които им е забранено да влизат в тази къща. Хора, чиято вина е единствено, че я обичат много. Заради толкова много любов са задължени да стоят далеч. Те са истинските и единствени господари на тази къща.

Онези, които в нейна защита са дали най-ценното, без да искат нищо в замяна. Един град, булевард, парк, няколко входа, асфалтена алейка, високи стълбища по които като се качваш винаги притичваш. Това е най-хубавата къща на света!

Не забравяйте, че в страницата на TribunaPlovdiv.bg ще откриете още много интересни истории, футболни игри, снимки и видеа.

https://www.tribunaplovdiv.bg/депозирай-бързо-и-лесно-в-bet365-вече-и-без-к/