Вратарят на Локомотив Пловдив Ясин Ел Харуби, който прави истински фуроро с “черно-бялата” фланелка говори за случващото се в тима, а и какви предложения е имал преди да пристигне на “Лаута”.
Ясин, постепенно набирате все повече точки, успяхте ли да преодолеете първоначалната криза в първенството?
– О да, мисля, че оттук насетне ще виждате все по-добри игри от нашия отбор до края на сезона. С всеки изминал мач тимът придобива все по-голямо самочувствие и ако трябва да съм искрен, смятам, че ще успеем да се преборим за място в Европа.
На смяната на ръководството ли се дължи промяната и какво ви каза новият бос Христо Крушарски?
– Определено, няма какво да се лъжем. Каза, че ни клубът вече е стабилизиран и оттук нататък няма да имаме никакви финансови проблеми. С две думи, вече всичко ще е наред.
Преди началото на сезона се заговори, че човекът, който те доведе в България, Галин Михайлов, може да стане благодетел на тима. Защо не се получи?
– Да ви кажа честно, не знам. За мен г-н Михайлов е човек с много важно значение и в който и отбор да е, той само ще просперира. За подробности защо и как се е разминал с Локо Пд не знам.
Съжаляваш ли, че не успя да акостираш в ЦСКА, след като подписа 5-годишен договор с клуба?
– Няма да крия, че много съжалявам за това, което се случи. Мечтата ми беше това да се случи и през цялата пролет чаках с нетърпение да дойде 1-и юли и да стартирам бъдещето си при червените. Няма да забравя как Стойчо Младенов ми се обади в хотелската стая на лагера в Турция и ми каза, че ще ми предложат договор. Тогава бе много щастлив момент за мен. Съдбата обаче пожела друго. Сега съм в Локо Пд. Този клуб ме искаше отдавна и аз давам максимума от себе си, за да играе добре и да печели мачовете си. Всички тук се държат с мен прекрасно и аз се чувствам чудесно тук.
Ако ти се отвори възможност да се върнеш пак на Армията, ще я приемеш ли?
– Всичко зависи от това каква съдба ти е отредена. В този един месец аз бях приет от всички много добре в клуба. Искам да изкажа специални благодарности на Стойчо Младенов, Стоян Колев, които са наистина чудесни специалисти, едни от най-добрите в България за мен.
Преди да подпишеш с ЦСКА и респективно Локо Пд, кои бяха другите български отбори, които проявявах интерес към теб?
– Имена не искам да споменавам. Бяха няколко елитни тима.
Заговори се, че Левски те иска през зимата…
– Не съм чул за оферта от този отбор. Засега няма нищо. Оставил съм тези работи на мениджъра ми. Ако се появи нещо, ще се разбере, аз съм концетриран изцяло върху представянето си на терена.
Вярно ли е, че Галатасарай те следи изкъсо и може да стигне до твой трансфер там?
– Истината е, че с мен никой не е говорил от турския клуб. Прочетох за това от Интернет. Няма нищо конкретно по този въпрос. Лятото ще видим дали ще остана в Локомотив, или не, сега съм отдаден изцяло на пловдивския тим.
Как въобще се реши да дойдеш във втора дивизия на България, след като миналата година игра в румънски гранд като Рапид Букурещ?
-Изцяло благодарение на президента на Верея г-н Галин Михайлов. Той ме е наблюдавал и е останал впечатлен от мен. Подаде ми ръка в нелек момент в моята кариера, когато Рапид ме освободи поради неясни за мен причини след само един изигран мач. Г-н Михайлов е много добър и честен човек. Когато чух за проекта му, не се поколебах за минута да дойда.
Занимавал ли си се с нещо друго освен с футбол?
-Не, от малък тренирам това и не съм искал да се занимавам с нищо друго.
А винаги ли си бил вратар?
-Не. Първоначално в един от първите ми отбори Дрьо играех като дясно крило. Един ден обаче треньорът ми каза да заставам на вратата и оттогава винаги играя само като вратар. След Дрьо, изкарах доста години в Гингам, но там не ме пускаха често в игра и непрекъснато ме пращаха под наем в отбори като УС Кевили, Борж-Перонас. Накрая разтрогнах и заиграх в мароканския Махреб Де Фес. Там прекарах половин сезон, след което се стигна до периода ми в Рапид Букурещ.
Има ли и други спортисти в семеството ти?
-Единствено брат ми. Той е европейски шампион по тай бокс. Другите членове на семейството ми са просто фенове на футбола.
Кой е най-паметният момент в кариерата ти?
-През 2012-а година, когато с третидивизионния УС Кевили играх финал за Купата на Франция срещу Лион (б.а – тогава Лион е воден от настоящия мениджър на Астън Вила). Тогава те бяха много силни и имаха играчи като Уго Лорис, Деян Ловрен, Ким Калстрьом, Али Сисоко. Въпреки това обаче, загубихме само с 0:1, а след мача на националния стадион в Париж ме обявиха за играч на мача. Много от футболистите на съперника ми казаха после, че съм ги отчаял със спасяванията си (смее се).
Веднъж спомена, че главната ти цел е да те викнат в националния отбор на Мароко, още ли това е мечтата ти
– О, да , на 100%. Веднъж споделих пред вас, че съм играл в младежките гарнитури, както и на Олимпиадата в Лондон през 2012-а година. Сега ще се боря с всички сили да стигна до мъжкия отбор. Знам, че националният селекционер вече следи изявите ми и зависи изцяло от мен, дали мечтата ми ще се сбъдне в най-скоро време. Но се надявам в най-скоро време това да се случи.
Дано Крушарски да не му разреши да си тръгне и да го задържим за още 2-3 години,с този вратар нещата си пасват сериозно