Думите са излишни! Напусна ни един от най-великите във футболната игра…
Каквото и да кажем за днешната загуба, ще бъде излишно…
Отиде си Аян Садъков – един от най-големите в играта с футболната топка у нас ни каза сбогом на 55 години.
Пред смъртта трябва да преклоним глави и да си спомним кой всъщност бе Аян. Голям като човек. Голям като футболист. Голям като характер.
Садъков е роден в Пловдив на 26 семптември 1961г. Започва футболната си кариера в юношеския тим на Локомотив (Пд), а малко по-късно се превръща в легенда на “смърфовете” (1978-1989, 1992-1993). Играл е също за Ботев (Пд) (1994-1996) и португалския Белененсеш (1989-1991). Има 350 мача и 140 гола за Локомотив (Пд). 80 мача и 9 гола за Националния отбор, 25 мача и 6 гола за младежите и 43 мача и 15 гола за юношеския ни тим.
Бронзов медалист през 1992 с Локомотив и през 1995 с Ботев, носител на Купата на Съветската армия (в неофициалния турнир) през 1983 г. с Локомотив. Рекордьор на страната по участия във всички национални отбори. Той има 79 мача и 9 гола за “А” националния отбор (1981-1991), 25 мача и 9 гола за младежкия тим и 40 мача с 15 гола за юношеския тим.
Участва на СП-1986 в Мексико (в 4 мача). “Заслужил майстор на спорта” от 1985 г. За купата на УЕФА има 8 мача и 3 гола (6 мача с 3 гола за Локомотив и 2 мача за Ботев). Футболист с конструкторски качества в средата на терена и добър реализатор.
Обявен е за най-добре представилия се български футболист на Световното първенство през 1986 г. в Мексико. Един от най-добрите футболисти на България за 80-те год. Той е единственият футболист, който, въпреки че отборът му се състезава за няколко сезона в Б група, е несменяем титуляр в националния отбор. На бенефиса си през 1984 г. Христо Бонев му предава “черно-бялата” фланелка с номер 8 и го обявава за свой наследник. Като треньор класира веднъж Локомотив Пловдив на 5-то и веднъж на 6-то място.
Почивай в мир, Аяне!
