Босът на Локо: Скандират “Крушарски вън”, но явно не знаят, че мога да извадя отбора от Пловдив
Бизнесменът Христо Крушарски е роден на 26.02.1957 г. в Говедарци. До началото на прехода работи в бившия металургичен гигант “Кремиковци” като комсомолски и партиен зам.-секретар. След политическите промени у нас развива успешен бизнес. В частния бизнес е от 1990 г., когато основава “Стройпроект” ЕООД. Собственик на бившата Баритна мина в Стара Загора, която превърна във фабрика за развойна дейност и производство на изделия за противоградова защита.
– Г-н Крушарски, дълга е темата за футбола, но как той се появи във вашия живот?
– Още като се захванах с футбола, показах, че той може да се управлява и с малко пари да се направят много неща. Оставих ги в Пловдив два месеца ей така, да видя дали някой ще извади и пет лева. Е, не, никой не извади и една стотинка. А иначе си скандираха: “Крушарски вън, Крушарски вътре”. Тези хора обаче явно не се досещат, че собственика може да махне отбора от Пловдив и да го прехвърли където си иска. А иначе 15 лева за билет им се виждал много скъпо? Жив театър да гледат на стадиона им се вижда скъпо! Ама то нашият футбол не е и театър, защото за него трябват добри артисти, а нашите не са никакви. Гледал съм футболисти актьори в Бразилия, Аржентина и на други места, да се възхитиш на играта на футболистите.
Иначе на въпроса – започнах случайно с футбола. Аз не бях гледал мач от 1982 г., когато последно играха ЦСКА и “Байерн” (Мюнхен), това помня. Подлъгаха ме Христо Бонев и Наско Узунов – “Ела тук, да помогнеш, зле сме”. Поискаха ми 200 000 лева годишно, които свършиха за четири месеца. Аз обаче съм бизнесмен, и питах: “Къде са парите?”, а те: “Ние тук, ние иначе”. Оказаха се безотчетни. И реших да вляза в час, да им покажа как с ред и дисциплина ще се постигне всичко. И така за три години постигнах много – 2019, 2020 постигнахме добри резултати. Плащахме си данъците, докарах “локомотив”-а до 500 000 лева само лихви. Съживих го. Само лихви без задължения, всичко изчистих. Като се върнах после – милион и 800 000 лева задължения за две години! Какво става, бе хора, се запитах. Сега продължавам да чистя задълженията и да поддържам ниво, но тези долу няколко човека фенове, около хиляда, които идват на мачовете, те не ми помагат с нищо. Аз за всеки мач плащам глоби. 170 000 плащаме, почти като за една месечна заплата на футболист.
– Да се правят на интересни. И като отида в чужбина ме питат – ама как, вие имате ли публика въобще?
– Е, как да има г-н Крушарски, като се играе грозен футбол.
– Ами то всичко е свързано. Грозният футбол идва от следното – в Пловдив унищожават собствените си деца по следния начин: излиза млад юноша, пускат го да играе, прави грешки и се почва една плеяда “отгоре” хейт – тоя некадърник, неграмотник, кой го вкара в отбора, баща му милионер ли е, Боже мой! Та това е собственото ти дете бе, създал си го от клуба, рожба, вместо да си го подкрепиш, ти го мачкаш. Кой не прави грешки? И така е с всеки млад играч. Е защо, питам аз.
– А вие защо се отказахте тези два месеца да помагате на отбора?
– Сега ще кажа за първи път. Защото това постоянно плюене или хейт, да го наречем, ми омръзна. Най-тежкото, което преживях беше октомври месец, затова се отказах. Отиваме в “Атлетико Минейро”, отбор та отбор. Приказки водим за сътрудничество, помощ, действие и т.н. и всичко върви. В един момент на другия ден ме викат и човекът ме пита: “Вижте тук какво пишат за вас от отбора. Гонят ви. Кой сте вие тогава, да си говорим”, ме питат. Как да му обясниш на този човек, че ти си собственик и никой не може да те изгони. Оттам тръгнаха нещата и се отказах, казах им да се оправят. Единствените, които ме защитиха тогава бяха от школата, защото знаят какво съм направил за тях. От мъжкия футбол гледаха като изтървани и ме питаха: “А нас кой ще ни издържа?” Ама чакайте, излезте и застанете зад мен. И останаха двата месеца луфт да им видя акъла. Кой после се появи да ги спасява? Пак аз. Кой тогава да е вън, аз или другите? Ако ми е пукало, отдавна да съм ги зарязал. Хора, които искат да влизат без билети на мача, да ми дават акъл! Айде, български комплекси.
– Всякак. За тези 10 години на седмата година започнаха да излизат кадри. Другото, което не се получава при младите футболисти, това е слабата им психика. На тях им трябва някой, който да ги нахъса. Защото като излязат на терена, играят “голям футбол” и почват да им викат, крещят, обиждат ги и те се срива. Затова казвам, че феновете на “Локо” унищожават своите деца. Ето пример – пет момчета пуснахме миналата година. Та Тодор Павлов ли не го плюха, че направил грешки, Паскалев ли не го плюха, Томов ли, че кой ли не. Ама чакайте бе, хора, затова трябва време, да му дадеш шанс. Има една приказка на Стойне Манолов който казва: “Аз съм най-добре,защото нямам фенове, няма кой да ме псува и си правя каквото си искам”. Прав е. Та на едно предприятие му трябват пет години, за да започне да си връща дълговете, това, което си вложил. А в спорта е по-тежка темата, защото имаш живи хора, не машини. На тях им трябва да ги възпиташ в ред, порядък и любов. Не да ми целуват емблемата и като влязат в съблекалнята почват да слушат чалгата и да ми се хилят. Емблемата трябва да бъде символа и възпитанието, че това нещо на него му е живота, бе!
– Както правят Меси и Роналдо.
– Ами да. Ето докарах две момчета от Аржентина легендарни, сега още едно ще дойде. Разликата между тях и нашите е, че те са гладни и им даваш шанс да се покажат, ще си скъсат задника! А нашите момчета – родителите им ги карат с колите, обгрижват ги отвсякъде. А някои дори стигат и по-далеч – “Искам моят наследник да играе”. И това е проблем.
– Съществува ли това, че се плаща на треньорите, за да играят младите футболисти от школата?
– Ами няколко човека при нас изгоряха, заради това. Бащата на Иван Сулев ми се обажда един ден, че шефът на школата му искал пари, за да го “доразвива”. Вика ми – “Аз нямам пари, аз работя стругар. Аз 20 лева нямам, как да намирам пари?”. Извиках го този треньор и го изгоних на момента. Ти не можеш да си свършиш работата за осемте часа, за които получаваш заплата, а ще търсиш оттук 20, оттам 20 лева. Е какво е това? Това в “Локо” допреди три години го нямаше въобще. Сега малко гледам пак са изтървали “влакчето”, чакам само да свърши шампионата и ще им стегна пак редиците.
– Добре да сменим темата – какво стана с БФС?
– Аз направих голяма грешка, защото отказах да се кандидатирам, заради Мишо Касабов. Той ми е приятел от времето на Иван Славков и Христо Бонев ме помоли да го подкрепим.
– Не е точно така. Мишо е легенда. С него и Стефка Костадинова се срещнах случайно в Буенос Айрес на някаква олимпиада за юноши. Вечеряхме и после отидохме да вземем Мишо Касабов. И да ви кажа, целият свят беше там пред хотела му. Шапка му сваляха. Същото беше и с Иван Славков. Където и да отиде, все при него идваха, не той при тях.
– На конгреса какво им казахте?
– Казах: “Нашата “фамилия” вече е разбита”. И е така – олимпийският комитет вече нещо ли е? Това, което се случва сега с БОК, нормално ли е също? Ами не. За мен има избори, печелиш, губиш това е. Боби го плюеха, но той спечели. Направете така, че да спечели другия, бе мили млади момчета.
– Защо не застанахте зад младите ни футболисти, кандидати на БФС?
– Футболните момчета, легендите, с много опит, знаят какво и как се прави. Но младите не стават за ръководители. Какво са създали те за футбола ни? Освен, че са играли за пари. Те са професионалисти. Играли са, за да си пълнят джобовете с пари. Оттам нататък ти си получил заплата за това, което си дал. Ето един Бербатов, той какво е дал на футбола ни?
– Направи фондация.
– Хубаво де, каква фондация – внасяш пари и кой я контролира тази фондация? Какво е излязло от тази фонадация, да видим личността Бербетов какво е направила за футбола?
– Той подкрепя с финанси деца, които се занимават с изкуство.
– Добре де, ама то половин България има нужда от финанси и аз подкрепям една камара хора, но давам пари за свършена работа и във футбола. И резулатите ги има. Ето вчера срещнах един господин със Стоичков беше и ми казва: “В Каляри имате едно момче, това момче го пратих аз, и когато му се обадих да му набия малко канчето, защото италианците го пращаха да учи италиански, а той си пропилял времето и сега го накараха да си плаща, и му се обадих да му направя лека забележка, а той: “Кой си ти, че да ми правиш забележка, бе?”. Аз съм го измъкнал от калта, създал съм го и с мои действия отиде там и той вече е голямата звезда! Дано остане, защото има качества, но ето това са някои от младите хор днес във футбола.
– Да ви кажа при мен дойде на разговор Стилиян Петров. След 15 минути му казах: “Мой човек, зад теб заставам. Ти имаш и визията, и дар словото, и постигнато нещо имаш, и си комуникативен”. А Бербатов като ме види, се крие. Ето последно, пътувам аз през ВИП-а, той като ме видя, се скри. Едва ли се е притеснил. От кумова срама, срещаш по-възрастен човек, поздрави го. Това е нещото, което е много странно за мен. Аз цял живот съм работил с млади хора. В “Кремиковци” бях комсомолски секретар, 14 години не можаха да ме сменят на онова време бях на 34 г, а възрастта да си секретар беше до 29 години. Много се разбирах с млади хора и винаги съм им помагал. И, да си дойдем пак на думата, тогава казах, че заставам зад Мишо като кандидат за шеф на БФС, но в последния момент нещата се промениха с шефството.
– А сега Гонзо справя ли се?
– Много сме говорили с Георги Иванов, давал съм му и работа. Гонзо се опитва нещо да направи, но му трябва твърда ръка. Удари ли с нея, всичко ще е наред. Защото във футбола има три важни неща – съдии, пари и добри футболисти. В световен мащаб това е най-разпознаваемата игра и тя си има правила, за да стане печаливша. И те трябва да се спазват.
– Така е, а бяха ли манипулирани гласовете, за да спечели Георги Иванов?
– Не. Ние 30 човека сме гласували за Мишо, мен никой не ми е казвал какво да правя. Както Боби го избраха 241 човека, така и с Гонзо стана. Ти можеш да повлияеш на 20, 30 или 50 човека, ама ние сме 500 човека. Няма как да купиш всички. Невъзможно е това.
– Доста сложна е теорията да работиш с хора, които са научени не да работят, а все да им дават. Те дори не умеят да крадат, но си мислят, че от тях зависи света. Това, че те дават по телевизията, че ти си някой си футболист с име, не значи нищо. Ти си обикновен човек, а вече утвърдените ни футболисти, млади, искат да ги боготворят. Ето затова не става нищо. Жива легенда има ли? Няма. Ние направихме всички легенди и всички велики, звезди. А работната ръка я няма. Няколко пъти съм им казвал на тия момчета, че те са работници и нищо друго. При едни такива брожения като сега сред тях казах на треньора: “Искам тези момчета един път в седмицата да идват във фабриката и да виждат откъде идва хляба, за да разберат как се изкарват парите”. Защото не може само да съм им задължен. Знаете ли какво ми отговарят като ги питам за какво получават заплати? Отговорът беше: “Те са ни даденост, а премиите са, за да играем”. Боже мой! Такова им е мисленето на футболистите, затова футбола у нас е на това дередже. Защото се дават пари, а резултатите хич ги няма. А то идва отдолу нагоре – школата. Аз въведох ред в школата, почнаха да излизат кадри от нея. Ако ми е дал живот Господ, може да излезе нов Стоичков, Балъков и т.н. А то това е голяма тема – в България вече няма кадри не само във футбола, във всичко е така. Ако ние не си обърнем внимание да подготвяме децата в правилната посока, те да вярват в нещо, няма как.
– В този смисъл какво мислите за вероучението в училище?
– Адмирирам. Трябва да се вярва в нещо, за да станеш човек. До 7 години възпитанието е на родителите. Аз искам да има ред, а той се създава от родителя. Моето дете, ако е нарушило правилата на играта, учителят има право да го съветва не устно, а ръчно да го съветва, като едно време. Само тогава то ще разбира, че си нарушил границата. А не сега да отива на училище, гледам моята внучка, тя се шпаклова и с дългите нокти ходи на училище. Това е изкривена свободия, демокрацията такова животно няма. То е свободия, не демокрация. Вижте и западът докъде е, доникъде, с многото полове, всичко отива на кино. И това влияе върху живота на всички. А младите направо ги е срам да хванат лопатата, да си изметат и изчистят. Някой трябва да дойде да му го направи. Иначе всеки от тях с висше образование, а като го питаш какво можеш да работиш, ти отвръща с друг въпрос – колко ще ми е заплатата. Всичко това е от грешното подреждане на къщата от родителя, после учителя и т.н.
– Казвате в едно интервю, че за да се оправи държавата трябва ред.
– Без ред нищо не става. Много съвети съм слушал от Тодор Живков, но един ми е останал много в главата: “Българинът без чатал и ръжен, не може да се управлява”. На нас ни трябва някой да ни удря по ушите, за да вървим в правия път, да я има здравата ръка. И така с футбола аз, вече не искам да управлявам там, защото като го направих си зарязах бизнеса и за малко да глътна вода и да се удавя. Не ми трябваше.
– Не. Всичко, за което съм мечтал съм го постигнал. Обиколил съм целия свят, видял съм всичко и нищо не може да ме учуди вече.
Материалът е на “24 часа”
LiveScoreBet е Тук! Новият Титан в Спортните Залози и Казино
