След две колебливи години в германски Майнц 05 Тодор Неделев се завръна в родния Ботев (Пд)! Феновете на тима го боготворят и чакат от него чудеса, защото той е смятан за една от най-големите надежди на българския футбол.
Преди утрешното градско дерби с тима на Локомотив (Пд) Неделев склони да даде и първото си обширно интерю след завръщането си в Ботев (Пд). Вижте какво каза бързоногото крило от село Белозем пред в.”Марица”:
Тошко, как ти се вижда тимът на Ботев (Пд) след 2 години раздяла?
Познавам се с всички момчета, но в Ботев (Пд) съм играл само с двама – Йордан Христов и Мариян Огнянов. С всички сме приятели. Доста млади момчета сме, което е страхотно. Има и опитни играчи, които помагат. Отборът е много добър. Чакаме с нетърпение и интерес първия мач срещу Локо.
При теб всичко наред ли е?
Всичко с подготовката мина нормално. 2-3 дни бях болен, получих лека контузия, но нищо сериозно. Сега всичко е наред.
Какво очакваш от Дербито?
Има много еуфория, каквото и да кажа, ще е малко. Надявам се стадионът да е пълен. Ще бъде доста интересно за феновете. Дано всичко да е нормално на терена и на трибуните, защото футболът е игра, а не война. Не искам да се нагърбвам с прогнози, но според мен ще стане приятен за гледане мач. За нас е важно да спечелим, няма значение кой ще вкара. Не искам да казвам големи думи. Лично за мен е без значение с кого играем. Важното е да играем добре и да победим.
Как се сработихте с новия треньор Николай Костов? Той много те искаше в отбора.
Преди не се познавахме, но съм запознат с работата и кариерата му. Смятам, че е много добър треньор, според мен си върши перфектно работата – и той, и неговите помощници. Има добри идеи, футболът му е много ясен.
Да върнем малко лентата назад…кой те запали по футбола?
Запалих се покрай вуйчо ми и дядо ми, които са играли в Марица. Откакто се помня съм с топка в крака. Това бе желанието ми още от малък. Не че не съм вярвал в себе си, но не съм смятал, че ще стигна до това ниво. Не казвам, че съм постигнал нещо голямо във футбола, но все пак изкарах 2 години в Германия и видях за какво става на въпрос.
Как започна в Ботев 2002?
Мисля, че бях в 5-ти клас. Откри ме един човек на когото дължа много. За съжаление този човек си отиде – Андрей Павлов. Той направи толкова неща за мен, че едва ли някога ще мога да се отблагодаря на семейството му. Забеляза ме на един мач в Белозем – срещу Ботев 2002. Тогава ме видя и ме хареса. В Ботев 2002 нямаше мой набор и започнах да играя с 2 години по-големите от мен. Бях в един отбор с големия му син – Дидо. Няколко години играх в Ботев 2002 при Пандо Политов, Георги Андонов, Минчо Минчев и Тодор Зайцев, с който изкарах 2 години в елитните юношески групи – до 17г. и до 19г. След като Ботев (Пд) влезе в “Б” група подписах първия си професионален договор. Благодарен съм на всеки един треньор, с когото съм работил – от всеки съм научил по нещо.
Какви спомени пазиш от силния период на Ботев (Пд) при Цветан Василев?
Помня абсолютно всичко. Макар и трудно, влязохме в “А” група, взехме доста нови футболисти, представихме се добре първата години. При Мъри Стоилов бяхме много добър отбор и ме беше много яд как отпаднахме от Европа без загуба. Борехме се за тройката в “А” група. Няма да забравя двата ми гола при победата с 2:1 срешу Левски на Колежа, както и двата ми гола при 2:2 срещу Локо на “Лаута”. Тези срещи, както и мачовете в Лига Европа, бяха страхотно преживяване.
Получи повиквателна за националния отбор…
Това също бяха незабравими емоции – на такава ранна възраст да попадна в представителния тим. Помня дебюта си срещу Македония и световната квалификация с Италия в Палермо. Загубихме с 1:0, но играхме много добре. Бях на терена 90 минути и засега това е най-силният ми мач за националния тим.
Как те посрещнаха в Германия? Как се чувстваше там, с кое ти бе най-трудно да свикнеш?
Наистина ми беше трудно да свикна, защото отидох точно след контузия. Беше ми тежко на подготовката. Не знаех езика. В момента се оправям, но разбирам по-добре, отколкото говоря. В началото се притеснявах да говоря, за да не се объркам. Три пъти седмично имах уроци при учителка. Трудно беше, но няма как – трябваше да се адаптирам. Това ми е професията, с това си вадя хляба. Майнц е по-малък от Пловдив – няма толкова много забележителности, но ми хареса. На 30км от Франкфурт. Честно казано не излизах никъде в началото – докато се отпусна. Иначе битовите условия са отлични – имам си апартамент, кола, всичко е перфектно. Клубната база е хубава, но като видяха нашата в Коматево, признаха, че е по-добра от тяхната. Феновете си подкрепят отбора. Възхитен съм от отношението към мен на съотборници и треньори. Опитаха се да ми помогнат, най-вече с езика. Нямам абсолютно никакви оплаквания от никого. С целия отбор се събираме 1-2 пъти в месеца, ходим на вечеря. Поддържам приятелство с няколко българи, с които се запознах в Майнц. Все пак имам само един свободен ден и гледам да почивам. През останалото време тренирам предимно двуразово, а когато бях контузен, не можех да ходя никъде.
Треньорските смени повлияха ли ти?
Не мога да кажа. Може би по-скоро контузията, която ми попречи да вляза в ритъм. Затова трябваше да трупам мачове с втория отбор. Футболът ми пасва, въпреки че има повече тичане, борба, комбинативност, а техниката е на по-заден план.
Имаше ли други варианти за теб освен завръщане в Ботев (Пд)?
През зимата се появи реална възможност да се върна тук и е радващо, че всички страни стигнаха до споразумение.
Какви са амбициите ти оттук нататък?
В тези 5 месеца ще опитам да помогна на Ботев (Пд) само да сме живи и здрави, да няма контузии. Лятото като се прибера в Майнц, ще тренирам здраво и ще опитам да се наложа. Разбира се, имам амбиции и в националния отбор. Винаги съм давал всичко от себе си и ако ме викат – ще продължа да го правя. Националната фланелка е голяма чест.
Какво мислиш за нашата “А” група – без Литекс, ЦСКА, Локо (Сф)?
Футболист съм, играя в това първенство и не мога да коментирам. Има си хора, които определят тези неща. Не зная. Щом така се е случило, явно така е трябвало да стане. Не съм човекът, който трябва да коментира.
Как обичаш да разпускаш? Имаш ли любими занимания извън футбола?
Обичам да прекарвам време с приятели. Имам такива от футболните и от нефутболните среди. Обичам също да гледам много телевизия – предимно футбол. Любимият ми отбор е Милан, но испанското и английското първенство са най-интересни. В Германия постоянно гледах “А” група – имам българска телевизия. Също така обичам баскетбол, тенис, волейбол. Филми гледам рядко, но обожавам научно-популярни филми за животни.
Как би описал човека Тодор Неделев?
Трудно мога да е определя. Може би някои ме смятат за добър – други – не толкова. Всеки си има собствено мнение. Не мога да дам оценка за себе си. Не съм човек, който завижда. Винаги гледам с каквото мога да помогна. Не съм лош човек и не мисля зло никому. Не казвам, че съм уникален – просто един нормален човек.
Следи всичко преди и след Дербито на България със специалната категория на TribunaPlovdiv.bg.
