Уникалните първи моменти в професионалния футбол още не излизат от главата на едно 15-годишно момче, пише 7 дни спорт.
Ияд Хамуд стана завинаги част от историята на Лаута, на Пловдив и на футбола ни. Той сензационно започна като титуляр, изпълни първия удар, а после подаде на Камбуров за гола срещу Ботев.
“Това е момент от живота ми, който никога няма да забравя. Един час преди мача, когато правеше разбор, Ераносян ме погледна и каза: “Хей, ти момче, свикни с мисълта, че ще дебютираш в пловдивското дерби.”
“Повярвайте ми, в първия момент изпаднах в шок”.
“Бях много превъзбуден. Радостен, естествено. Не го очаквах, но се постарах в минутите, в които бях на терена, да дам всичко, на което съм способен. Когато стъпих на терена, бях с настръхнала кожа”.
“Когато чух агитката да пее песните на Локомотив, се потопих в цялата тази атмосфера на дербито. Първите минути ми трябваше време, докато осъзная какво се случва, след това се опитах да се отърся от напрежението. Като цяло се чувствах много добре.
“Всички ме окуражаваха, радваха се на това, че съм се представил добре. Моят съотборник Пламен Крумов ми даде телефона си и каза: “Ияд, с теб иска да говори един човек, който е постигнал много във футбола.”
И тогава видях на дисплея, че от другата страна на слушалката е Валери Божинов
Изненадан бях, зарадвах се, а той просто ми пожела успех, каза ми да вярвам в силите си и да полагам два пъти повече усили от тук нататък. Аз му благодарих, дадох телефона на Пламен и след това видях, че Божинов е постнал моя снимка в Инстаграм с пожелание на сръбски към мен”.
“Когато дойдохме в България, заедно с моя баща отидохме на стадиона на Ботев, тъй като по онова време живеехме под наем близко до него. Тренирах, исках да се запиша, но ми казаха да изчакаме седмица-две. Не се обадиха. След това отидохме с моя баща в школата на Локомотив, където съм вече 7 години.
Чувствам се много добре в клуба, получавам внимание, грижи. Работят не само с мен, но и с всички връстници. Така че намерих своето място”.
“Силна е връзката ми със семейството. ако напусна България и Локомотив, в чужбина ще ми липсват много майка ми и баща ми. И това е така, защото те са ключът към моите успехи, те са ме възпитали и изградили. Аз искам да постигна още много в живота. Към момента не съм направил още нищо.
Много хора ме поздравяват за дебюта ми, за представянето в Локомотив, в юношеските формации, но това никак не е достатъчно. По-скоро бих казал, че това е добро начало на моята кариера. Искам да се развивам и като личност, да уча”.
“Нямам много време, ходя на училище, на тренировки, след това вкъщи. Тук обичам да си почивам. Също така харесвам да излизам в Пловдив с приятели
Ходим на кино, разхождаме се, пазаруваме. Всичко, което може да прави един млад човек”.
“Старая се да уча, не съм най-примерният, със сигурност не съм най-ученолюбивият и голям отличник. Имам и шестици, и петици, и четворки, но полагам усилия. За мен най-важното в момента е да се концентрирам в изявите си като футболист. Това е приоритет”.
“И ливанците, и българите са топли хора. Дружелюбни са и на двете места. Но както там, така и тук има и добри, и лоши хора. Не намирам много разлики между двете нации”, завършва Хамуд.
