Мариян Огнянов: Лудогорец е фаворит само на хартия, всички сме в основата на промяната

В Ботев Пловдив атакуващият халфМариян Огняновсякаш възроди ка­риерата си, която в края на периода му в Левски бе тръгнала стремглаво надолу. При канарчетата той се превърна в несменяем титуляр, като дори стигна и до национал­ния отбор. През лято­то, когато клубът бе застигнат от тежка­та финансова криза, Ог­нянов отказа да се вър­не на “Герена”. За това и пред предстоящото домакинство на Лудо­горец той се съгласи да отговори на въпросите на “Тема Спорт”.

Марияне, Ботев все още няма победа над Лудогорец. Очакваш ли тази негатив­на серия най-после да бъде прекратена?
– Искрено се надявам да за радваме нашите фенове с ус­пех над Лудогорец. Мисля, че девет мача нямаме победа срещу разградчани. Най-важното е да задържим добро­то ниво, което демонстрираме в последните два-три двубоя, и с малко повече къс­мет вярвам, че можем да победим.

Къде виждаш шансовете на Ботев в предстоящия сблъсък? Лудогорец безспор­но е най-добрият отбор в България…
– Лудогорец изглежда фаво­рит на хартия, но и ние си имаме шансовете. Най-голе­мият ни коз е, че играем пред наша публика. Не вяр­вам някой да ни подцени или да дойде в Пловдив с нагласа­та, че ще вземе лека победа. Сигурно ще ни се отворят малко шансове, но дано се възползваме от тях.

Какво се промени в Бо­тев с идването на Вили Вуцов? Той ли е в основата на добрия старт?
– Всички сме в основата – фенове, треньори, футболи­сти. Още е рано да се говори за някакъв подвиг, който прави Ботев. Де факто са минали седем мача от нача­лото на първенството и има още какво да се желае ка­то игра и резултати. Стар­тът е оптимистичен, но в края на сезона може да няма никакво значение. Въпросът е да сме постоянни в изяви­те си.

А и тепърва взимате още нови играчи…
– Да, а на тях им трябва време да се напаснат. Зна­ете какви проблеми ни съ­пътстват от началото на сезона. Така че тепърва трябва да привикнем към но­вата обстановка. В момен­та е спокойно около отбо­ра и феновете ни подкре­пят, което е най-важното. Дават ни увереност, че мо­жем да се справим, въпреки че доста играчи ни напусна­ха.

По какъв начин ви се отразиха финансовите проблеми около клуба?
– Ще излъжа, ако кажа, че не им обръщаме внимание. Първия месец ни беше най-трудно, но взехме да свик­ваме със ситуацията. Такъв е животът, навсякъде се случва. Никой не е застрахо­ван, дори и Лудогорец. Ни­що не се знае за утрешния ден. феновете обаче играят голяма роля за това отборът да върви напред. Те са зад нас и ни подкре­пят, което ни прави много по-силни. В повечето случаи привържениците ни пече­лят мачовете.

Ти беше един от малко­то, които останаха през лятото. Имаше ли въ­зможност да си тръгнеш?
– Да, но прецених, че е по-добре за мен и за семей­ството ми да продължим в Пловдив. Исках да остана, защото се чувствам задъл­жен на Ботев заради това, което направи за мен преди две години и половина. Бях в много трудна ситуация, a me ми подадоха ръка. И не мога в този тежък за клуба момент аз да си тръгна. Ня­ма да е справедливо, а и достойнството не ми позво­лява.

Ако обстановката се бе­ше запазила и Любо Пенев бе останал треньор, можеше ли сега да се борите за титлата?
– Можем само да гадаем. Амбициите щяха да са мно­го по-големи.

В Лига Европа играхте със Санкт Пьолтен, който беше преодолим отбор, съжалявате ли, че не стигнахте по-напред?
– Точно тогава бяхме в много тежка ситуация. Яд ме е за отпадането, но яв­но и възможностите не ни стигнаха тогава.

За Суперкупата обаче показахте, че можете да се противопоставите на Лудогорец успешно, но то­гава като че ли и съдий­ството повлия. Сега какво очакваш от реферите?
– Не трябва да коменти­раме съдиите. Каквото би­ло – било. Трябва да гледаме как да се противопоставим футболно на Лудогорец. Те не печелят със съдии, а с игра. Лудогорец не е непоб­едим отбор, има си своите слабости и ако си запазим същата игра и настроение от последните мачове, спо­койно можем да ги спрем. Много рядко в изминалите 9 двубоя ни надиграха. Бях­ме близо до победата, имах­ме 4-5 равенства, но се раз­минахме с пълния успех.

Този път не попадна сред избраниците в нацио­налния отбор, амбицира ли те това повече сега?
– На мен не ми е фиксидея да съм национален състеза­тел. Въпросът е сам за себе си да съм доволен от игра­та, която показвам. Аз съм много критичен към себе си, имам какво да подобря­вам. Преценил е селекционе­рът да не ме вика и няма какво да се оплаквам.

Останал си в историята като единствения футбо­лист, вкарал гол в групова­та фаза на ШЛ за български отбор. Надяваш ли се да запазиш това постиже­ние?
– Не, напротив. Надявам се и пожелавам на българ­ските момчета от Лудого­рец да усетят тази тръп­ка. Дано вкарат повече от един гол. Ако може и да взе­мат точки – искрено им го пожелавам. Имат си свои­те шансове.

Имаше ли възможност да се върнеш a Левски през лятото?
– Имаше го като опция, НО не искам да навлизам в детайли. Обръщам повече внимание на това, че оста­нах в Ботев, отколкото че съм отказал на Левски. Аз исках да остана и да помог­на на Ботев, това е исти­ната.