Откакто обяви края на своята кариера Мартин Камбуров рядко говори пред медиите след края на активната си кариера. Ето какво каза той пред “Тема Спорт”.
– Реално ние не разбрахме нищо по време на полета и научихме за някакво напрежение едва, когато кацнахме и видяхме няколко пожарни автомобила. Отведоха настрани един човек и го претърсиха, но това беше. Явно той бе стресирал по някакъв начин само екипажа, но те успяха да предпазят нас от тази емоция. Така че не се стигна до някакво покачване на адреналина, а почивката мина добре.
Вече 4 месеца обувките ви са на пирона. Липсва ли ви мириса на тревата на футболното игрище?
– Този мирис липсва на всеки, който се е отказал от футбола. Вярвам, че при мен винаги ще е така. Да липсва мириса на тревата, тропането на обувките в тунела, тръпката, но аз осъзнах, че времето ми да кажа “край” е дошло и не съжалявам за решението си.
– Не обичам да се връщам назад и да правя равносметки. Щастлив съм, че успях достатъчно дълго, дори по-дълго от други мои колеги да се наслаждавам на футбола и да правя това, което обичам. Горд съм с това, което постигнах, защото го направих сам. Казвам сам от гледна точка на факта, че никога не съм бил лансиран от президент и треньор, а и никога не съм работил с мениджър, който да ме бута напред, защото знам как стават нещата в българския футбол. Това, което постигнах бе благодарение само на моите глава, крака и на съотборниците ми, на които съм много благодарен.
Ако сега можете да върнете времето назад какво бихте и какво не бихте направили отново?
– Не бих променил нищо, защото въпреки перипетиите, аз съм щастлив от рекорда, с който записах името си със златни букви. И когато преди Коледа направих банкета, като видях какви хора ме уважиха, това бе достатъчно за мен.
– Със сигурност бих се върнал във футбола под някаква форма, защото това е нещото, което винаги е било най-близо до мен и много обичам. Треньорството не ми е приоритет, а и не съм започнал дори да уча. По-скоро бих помагал и работил в даден клуб, където вижданията ми за играта, целите и плановете съвпадат с тези на собственика. Не бих го направил на всяка цена, за да получавам само някаква заплата.
Присъединихте се към групата на велики футболисти като Димитър Якимов, Петър Жеков, Наско Сираков…
– Тук може би говорите за играчи, които не са печелили приза “Футболист на годината”… Аз станах два пъти втори в тази класация, но смятам, че в двата случая заслужавах да съм първи
Но зад мен никога не е стоял някой. Не съм имал лоби, не съм бил бутан от клубен президент, а и не съм разчитал на голяма журналистическа подкрепа, тъй като знаем, че в медиите привържениците на ЦСКА и Левски са най-много. В последните години знаем как работят и от Лудогорец. Затова не се срамувам от вторите места, но още повече се радвам на головия си рекорд, който не зависеше от външни фактори.
– Аз веднъж съм обявил своето решение и няма как да го променя. Това не е детска игра. Не е толкова лесно да се върнеш, когато вече си казал “край”. Подобен въпрос не е стоял на дневен ред.
Обмисляте ли бенефис?
– Един ден ще се случи, но на този етап не мога да кажа кога точно. Все пак си представям мач между Локо Пловдив и Берое на “Лаута”.
Великденско Колело: Безплатни Завъртания и Залози, Всеки печели, Всеки Ден
