
Много хора днес сигурно се питат „Какво се случва с Ботев Пловдив?” „ Какво става с отбора?!”, „По какъв път е поело ръководството и дори и самият клуб ?!” . Е, отговора е много прост : половината „звезди” избягаха, избяга и Любо Пенев, със тях дори избягаха и надеждите на някои от феновете. Но защо ?!? Отборът го има и клуба няма да изчезне, и единствената причина за това е, че има хора, които на въпроса „Защо в жълто и черно?” биха отговорили : „Защото това е любовта и радостта , това е тъгата и нашата религията, това е вярата и това са цветовете на нашата борба!”.
Всеки футболен фен иска от любимия си отбор добри мачове, титли и силни сезони, но хората са реалисти и знаят, че без пари в България никой отбор няма как да притежава тези трофей. Да, ние имахме големи мечти и големи изисквания , но хубавото на тази ситуация е , че въпреки поредната финансова нестабилност, ние ще успеем да запазим най-чистото в нас, а именно Любовта към играта и Страстта по трибуните. Когато нямаш цели всяка победа е сладка и всяка точка е важна, но когато имаш поставени цели, които не се осъществяват, има повече стрес от колко страст !
Не е ли по-добре Ботев да играе с хора, които милеят за този клуб и познават дума като себераздаване, от колкото хора, които се влияят от своите хонорари и научават неща за клуба и дори и за самата държавата чрез своите мениджъри.
Реално, за да върви спортът у нас трябва да работят школите, трябва да се дава шанс на младите и трябва да има повече специалисти, които могат да развият добре тези таланти. Мислите ли, че скоро българският национален отбор ще стигне до златната 1994г. ??! – Едва ли ще е скоро !!. Докато се дават луди пари за чужденци, а нашите таланти си умират и изчезват по „В” и „Б” група резултати няма да има .
Може да пожелаем успех на Любо Пенев, защото в последните години националният отбор е доста по силен от преди, но г-н Пенев имаше възможност да развие и подбере своя национален отбор чрез школата, която му предостави Ботев. Чрез нея той можеше да привлече повече млади таланти и спокойно да работи с тях. Но нека не го съдим прекалено строго, защото всеки сам избира пътя си– дали лесния или трудния.
А защо в жълто и черно? Защото тук има както любов, така и тъга. Не може с лека ръка да се загърбят годините във „В’’ и „Б” и да се откажем от отбора, защото няма титли, купи и това ще е поредният сезон без цели. Нека да не забравяме, че тук в жълтото море още витае духът на изминалите години, когато футбола е бил просто игра, а не за какъвто се смята днес-просто бизнес. Не позволявайте на футбола и тук да се превърне в това, запазете тази магия! А тя се пази само и единствено от хората по трибуните. Само с любовта и подкрепа на хората, които милеят със сърцата си, един отбор може да върви напред, един клуб може да процъфти , един спорт може да се подобри и една държава може да преуспее.
Ако всички клубове в България мислят повече за спорта и развитието му отколкото за пари и постижения, спортът може и да е друг – стойностен. Не е ли по-добре да изгубиш няколко години в работа и труд, и после спокойно да се наслаждаваш на резултатите, отколкото да претупваш всичко за моментни постижения. Затова погледнете на спорта като спорт, а не като бизнес и така може да му помогнете много повече, отколкото с един спечелен сезон или едно класиране за Лига Европа .
Силвия Минкова / TribunaPlovdiv.bg
Много сърцераздирателна статия.. направо се разплаках. Когато валяха милиони и се строяха стадиони не можеше да се разговаря с вас.. а сега само сълзи и кучи рев. Като Бразилия сноши. Надувате си балони сами и сами си ги пукате.
Еее, домата да не слагате, много грешки…
Аз пък поздравявам авторката за хубавата статия! Само Ботев!
Хайде най-после да се опитаме да сменим тона. Стига безумно критикарство! Силвия е написала нещо много смислено, много прочувствено.Разберете го, а не издребнявайте, търсейки грешки. Ботевисти, предстоят ни трудни изпитания – нека намерим сили заедно да ги преодолеем!
Не се научихте да не слагате “домата”
Много грешки, Силвия.