След 6 мача за първенство и 1 за купата Антонио Вутов най-после откри головата си сметка за Ботев Пловдив. 20-годишният офанзивен халф вкара две попадения при разгрома със 7:1 над Монтана в последния кръг. Той дойде при “канарчетата” през зимата като преотстъпен от Удинезе. Ето какво каза той пред в. “Тема Спорт”.
Антонио, най-после успя да се разпишеш с екипа на Ботев Пловдив, и то на два пъти срещу Монтана. Поолекна ли ти след попаденията?
Да, няколко мача не успях да отбележа, но сега го сторих. Надявам се това да продължи и занапред.
Как ти се струва обстановката в Ботев?
Приятно се работи в Ботев. Отборът е добър. Има колектив и преобладават повече български момчета. Работи се на спокойствие.
Вие сте млад отбор със средна възраст около 23-24 години. Това предимство ли ще е за вас в оставащите мачове в Първа лига?
В някои мачове е предимство, в други ни е ощетявало заради по-малкия опит. За мен е удоволствие да работя с по-млади съотборници. Вече се познавам с всички момчета. В началото знаех някои от тях от юношеските национални отбори.
Има ли сили Ботев да се пребори за седмото място и участие на бараж за Лига Европа?
Гледаме мач за мач. Има още двубои до края. Ще се борим до последно. Искаме да радваме публиката на Ботев и след края на всеки мач да сме с високо вдигнати глави.
Какво се промени в Ботев само за една седмица, за да разгромите Монтана със 7:1, след като преди това ги бихте само с 2:0 в последния кръг от редовния сезон?
За мен в първия двубой с Монтана, когато ги бихме 2:0, играхме по-добре, но тогава положенията ни не влизаха. В последния мач това се случи. В предишния сблъсък играхме по-бързо, създадохме повече положения. Просто тогава топката не искаше да влиза. Докато сега едва ли не всеки удар бе голов.
Според теб мачът с Дунав ли ви спря за участие в първата шестица?
Да, за мен това бе разковничето, за да не участваме в първата шестица. Още не мога да си го обясня. 20-30 минути напълно надиграхме Дунав, но това бе малшанс за нас. Лошото е, че няма да мога да изпитам чувството да участваш в пловдивското дерби. Друго е да играеш в такива специални мачове.
Жребият за Купата на България отреди следващият ви съперник да е Верея. Как го приемате?
Верея е добър отбор c качествени футболисти. Предстоят два мача с тях и се надявам да стигнем до финала. Изобщо няма да ни е лесно. Но с добра игра и малко повече късмет може да ги отстраним.
През лятото трябва да се върнеш в Удинезе, откъдето си под наем. Има ли шансове да останеш в Ботев? Какво е твоето желание?
За момента имам договор с Ботев до юни и след това се връщам в Италия. Надявам се да остана в Удинезе. Ще видим какво ще се случи. Нямам все още яснота. Наблягам повече на тренировките и мачовете, за да се развивам. Чувствам се добре в Ботев.
Поддържаш ли връзка с някои от Удинезе? Следят ли твоите изяви в България?
Честно казано, от Удинезе не бяха много щастливи, че се връщам в България, защото имаше интерес от два италиански отбора към мен. Но аз бях решен да се върна тук и да се отърся след престоя си в Италия. Мисля, че се получи добре.
Смяташ ли, че твърде рано излезе да играеш в чужбина?
Не съжалявам, защото в тези три години в Италия научих много неща, които не съм сигурен, че щях да науча, ако бях останал в България. Мисля, че нямаше да се развия по този начин, както в момента, като играч.
В Италия къде се чувстваше най-добре?
Имах добри изяви и в Удинезе, и в Козенца, където бях една година. Когато отидох там, отборът си мислеше, че ще се борим за оцеляване, но в течение на шампионата се борихме за първото място и плейофите за Серия Б. Не беше очаквано, но отборът играеше много добре и доста хора започнаха да идват на мачовете. В началото и престоят ми в Лече бе добър. Играех редовно, но по-късно треньорът все по-малко започна да ме пуска и видях, че няма смисъл да остана. Затова реших да се върна в България. Сега гледам да се представям добре в Ботев. Какво ще стане по-късно, ще разберем.
Надяваш ли се някой ден отново да облечеш екипа на Левски?
В Левски отидох 12-годишен от провинцията (б.а. -от Мездра) и никога не съм очаквал да стана това, което съм в момента. Те ми дадоха А-то и Б-то във футбола и съм им благодарен за това. За мен те са винаги един по-специален отбор. Дали отново ще играя в Левски, зависи изцяло от хората, които са в клуба, дали имат желанието да ме привлекат, защото сега нямаха такова.
Значи е имало вариант да се завърнеш на Терена” през зимата, вместо да отидеш в Ботев?
Станислав Ангелов (б.а. -спортен директор на Левски тогава) ми се обади, но аз исках да разговарям и с Елин Топузаков. Все пак той беше треньорът, но явно нямаше това желание. Не ме е искал толкова силно и така се развиха нещата, че от Ботев бяха най-настоятелни. Все още съм на 20 години и за мен Левски не е затворена страница. Аз винаги съм бил с позитивни и добри чувства към клуба.
Юношите до 19 години на България ще участват на европейското първенство в Грузия това лято. Ти взе участие на подобен форум през 2014 година. Какво би им казал на момчетата преди турнира?
Вярвам, че могат да излязат от групата си. Те направиха толкова чудеса от храброст и не виждам защо да не мислят за нещо повече от достойно представяне. Искам да им пожелая успех и да вярват в своите качества. Щом са сред най-добрите осем, не са случаен отбор и трябва да повярват в себе си. Трябва да играят със самочувствие и с качествата, които притежават. Може да направят нещо значимо. Ние за съжаление не успяхме, но се надявам те да го направят.
Това ли е пътят за българския футбол – това, което правите в Ботев с колектив от млади момчета, с по-малко чужденци?
Не съм аз човекът, който трябва да прави такива заключения. Радвам се, че съм в Ботев с по-младите момчета. Има и по-големи, но колективът е силен и за мен е радостно, че с тези футболисти побеждаваме и правим добри резултати. Вижда се, че се получава и с млади момчета. Имаме качества и постигаме добри резултати.
