Оставка? Да, бе, да, или как Станимир в Ботев чува “остани”

Може в даден момент да навлезем в аварийното платно, но не бива да излизаме от асфалтовия път, метафорично разкри пътя за развитие на отбора си треньорът Станимир Стоилов преди време. Думите му се отнасяха за водения от него Левски през 2007 година. Шест по-късно отново неговият отбор – този път Ботев, е здраво нагазил в аварийното. Всъщност той е почти върху банкета встрани. Ако перифразираме класика на треньорския футболен хумор Димитър Пенев – Ботев не е свил в аварийното, а в лоялното платно. Апропо, какво ли е лоялно платно? Може би това, по което треньорът на жълто-черните върви, за да запази заплатата си. Откровен бетон на чужд терен и боево 0:0. Три равни и четири загуби с голова разлика 3:7 е равносметката от последните седем гостувания на канарите този сезон. Като головете са срещу футболните джуджета Локомотив София и Пирин Гоце Делчев.
Ботев се тресе здраво от месец насам, но дали заради криза, или заради непознаване на пътя към лелеяния от Станимир (б.а. – не го наричам Мъри по две причини – първо, не ми е приятел, и второ, не искам да обиждам шотландския оригинал, който спечели олимпийска титла и “Уимбълдън” и не е валат като субекта от Въгларово) Стоилов правилен футбол.
Малко са отборите, които могат да се похвалят с дубъл срещу Ботев в един сезон. Футболният лилипут, именуван “Любимец”, може да се чувства миропомазан след 10 ноември. На същата дата, 24 години след падането на Тодор Живков, и проектът “Ботев” усети, че може да те сполети това, което най-малко очакваш. Загубата на жълто-черните в столицата на карпузите е поредното доказателство, че нещо в клуба не е наред. Не знам дали е това, че футболистите по признанията на треньорите им са свободни агенти, сиреч без пари, или са слаби, но играта е безидейна. Парадоксалното е, че Ботев загуби в мача, който не беше по-слаб от анонимния си съперник. Срещу Левски жълто-черните бяха отчайващо ялови, срещу Пирин и Локо теренът беше лош, но в Любимец пловдивчани загубиха, защото не могат да вкарват, а това не може да не ни наведе на мисълта, че или играчите не стават, или не са подготвени както трябва.
От поведението на щаба на Ботев след катастрофалната загуба стана ясно, че и там нещата не са наред – всеки трепери за заплатката си и се свива в черупката. Как иначе можем да тълкуваме апатичното мълчание около съдийските грешки на Христо Ристосков. Тотомилионерът не отсъди очевадна дузпа за Ботев, а призна и две очеизбождащо несъществуващи засади при атака на канарите. Преди година, в бебешкия период от ембрионалното развитие на спортния директор на жълто-черните, администраторът Костадин Костадинов щеше да е на Църна маца с жалба още преди “нощните пеперуди” да са се прибрали по махалите си в понеделник сутринта.
Оставка?! Те ще искат и смъртна присъда да ми лепнат, така Станимир Стоилов коментира, взимайки се насериозно, искане за абдикацията му след неуспех, когато бе национален селекционер в далечната 2007 година.
Понякога оставката не е израз на безсилие, а достойна постъпка на футболен специалист, който е наясно с възможностите си и не се страхува да поеме вината при неуспех. Една оставка би била и лакмус за проверка на доверието, с което се ползва Станимир Стоилов сред шефовете си след срама в Любимец. За феновете е ясно, Стоилов има и поддръжници, и хора, които още не могат да му простят непрофесионалното отношение с показването на конфигурацията от три пръста с преобладаващ среден, която той размаха на феновете на Ботев като играч на Фенербахче.
Колата на Ботев е твърдо в лоялното платно, а все още не е ясно дали шофьорът е правоспособен и знае как да я върне поне в аварийното. Стоилов и спортният щаб на жълто-черните още се лутат в търсене на правилния футбол, а положението е много по-различно.
Няма правилен футбол! Има такъв, с който печелиш или пък губиш. Днес кривият футбол е печеливш, твърди Велислав Вуцов. Изказването бе точно след победите на водената от него Славия над Ботев за Купата на България в края на миналата година. Тогава Стоилов се уплаши да застане на скамейката, за да не бере плодовете от неправилната, според въгларовеца, подготовка на отбора от Ферарио Спасов.
Време е Стоилов да поеме отговорност за ситуацията в Ботев. Идеята, че класирането не е важно, че най-важна е базата, е приемлива, когато я лансира собственикът на клуба. Базата, стадионът и другите материални придобивки топлят феновете, но в случая със Стоилов е важно защо той получава големите пари – за да инспектира и коментира състоянието на терените в родната ни А група или за да играе добре отборът му на зеления килим. Само ще вметна, че на същите тези лоши терени в страната ни Лудогорец заработи 40 точки, което е с цели 12 повече от актива на Стоиловия Ботев.
Един от малкото плюсове за жълто-черните е, че този формат на А група е по-различен и може да се навакса изоставането. Лично аз се съмнявам, че със селектираните от Стоилов играчи това е възможно, но времето ще покаже. Всъщност изнамереният от въгларовеца нападател Луис Педро е уникален в едно нещо. Без значение какво пише на екипа му – дали Луис или Педро, той е доказателството, което разбива мита за холандското качество във футбола. Таранът е първото “лале”, което има в арсенала си от удари само прав-вътрешен.
Не искам да вярвам на плъзналите напоследък слухове сред феновете, че част от футболистите бойкотират Станимир Стоилов. Не вярвам на това, както не повярвах и на тиражираните приказки през лятото, че има комисионерство при трансферите. Може играчите да са свободни агенти, но пък получават високи заплати. Качеството би следвало да отговаря на стандарта им. В момента в Ботев нито играчите играят така, че да заслужат парите си, нито треньорът се справя със ситуацията.
Не вярвам Станимир Стоилов да е давал гаранции за това какво ще е класирането на Ботев след неговото назначаване. Както казваше Любо Пенев от периода му в ЦСКА: Гаранции дават в “Технополис”, като си купиш микровълнова печка. Въпреки това щабът на Ботев би следвало да се поучи от тези грешки. Ясно е, че и шефовете на жълто-черните се учат да управляват печеливш футбол. Крайно време е заплатите да са обвързани с класиране. Практика е в Европа заплатата, когато отборът е сред първите 3, да е на 100 процента, извън евротурнирите – да се плаща 70 процента от възнаграждението. Това го няма в момента в договорите, но приемаме създалата се ситуация за грешки на растежа. Дано само бетонджиите на стадион “Христо Ботев” знаят как и какъв бетон да наливат, за да не заприлича съоръжението на пръкналите се по морето хотели, които след първия сезон биват затваряни за основен ремонт. Точно за такъв ремонт плаче и Ботев – дали в щаба, или сред играчите. Там едно е ясно – феновете са отдавна в Европа, а отборът на Стоилов търси брод към аварийното платно.
Героят на Брус Уилис в екшън-комедията “Последният бойскаут” определено не е гледал български футбол, а актьорът наскоро научи за съществуването на страната ни. Може даже вече и да е забравил, че е бил у нас. Но в този филм той казва реплика, станала много актуална за родната футболна джунгла: Не е важно да убиеш някого, а какво ще кажеш след това… Заключението е по адрес на Арнолд Шварценегер, който винаги произнася “култов лаф” след поредната смърт на съперника му във филма.
Точно това е и положението в Ботев в момента – не е важно как ще играеш в мача, а какво ще е оправданието на Стоилов след мача. Подозрително еднакво звучат думите на треньора на канарите напоследък. “Всичките ни загуби до момента са от отбори от втората седмица. Не смятам, че се е случило нещо фатално, Ботев трябва да продължи да играе своя футбол и да се развива. Трудно е обаче да говорим за качество на футбола, когато играем на такива терени. Това е терен, на който не може да се играе футбол. Тези терени обикновено стават причина да се печелят и губят много точки. Ако българският футбол иска да се променя и да гони ниво, не трябва да се играе на такива ниви. Отчитаме и нашите грешки, но те са друг въпрос. Не мога да си затварям очите постоянно за тези терени. Мисля, че те трябва да са един от водещите критерии при лицензирането на стадионите и от БФС трябва да обърнат внимание на това”.
Едва ли точно аз съм човекът, който да дава съвети на Станимир Стоилов, но не е лошо да запомни старото еврейско правило – ако не успееш, рискуваш да се провалиш! Крайно време е спецът от Въгларово да си отговори сам на въпроса дали е наясно какво става с Ботев, но не като строителни инвестиции, и дали знае как да оправи нещата, докато не е фатално късно.

Юлиян АНГЕЛОВ, “Марица”

Харесай страницата на TribunaPlovdiv.bg във Фейсбук от тук >>>