Няма какво толкова да се пише! Дерби без блясък, тактиката надделя

Отборът на Локомотив (Пд) покоси градския враг Ботев (Пд) с 1:0 в 107-то Дерби на града.

12 минути преди края на срещата в герой за „черно-белите“ се превърна Димитър Илиев, който се разписа с глава след подаване от корнер. Това обаче не бе първият гол на Илиев във вратата на „канарчетата“, тъй като той отбеляза и през юни 2009г. при успеха на „Лаута“ с 3:0.

Победата сега бе трета за Локомотив (Пд) в последните три двубоя от Първа лига – след тези над Лудогорец (0:1) и Верея (3:0). Също така това е първи успех за „смърфовете“ като гост за първенство в Дербито от април 2008г., като и изобщо първи в кв.Коматево в елита на шампионата.

Какво обаче ни предложиха двата тима по време на срещата?

Ботев (Пд) започна с 4-1-4-1, като Радослав Терзиев отново бе пред защитата на тима. Киров не пипна нищо по схемата си от последните мачове с Берое, Етър (ВТ), Септември (Сф) и Левски, като единствената промяна бе на върха на атаката, където Стивън Петков бе аут заради контузия. Това сякаш бе камъчето, което обърна каруцата за „канарчетата“ в хода на срещата. На негово място застана полувъзстановеният Диого Кампос, който не се отчете с абсолютно нищо ефективно в минутите си на терена.

Локомотив (Пд) остана плътно в своята половина през повечето време, в схема 4-4-1-1, в опит да разруши играта на съперника с минимално оставени пространства, спечелени единоборства и накъсвания на играта. Тази стратегия се оказа много сполучлива в един напрегнат мач като Дербито. Сега дори и отборът, който има идеята да атакува – в случая Ботев (Пд), се подвеждаше по зададения почерк.

Като цяло срещата не се отличи с кой знае колко екстравагантности. Трудно може да се извади добре обмислен детайл, който да украсява двубоя – най-вече в градивен план.

Акрапович прибра своите флангови играчи – Карагарен и Буна, до линията на Умарбаев и Банович, което превърна хората в задно поле в един блок. Първото полувреме завърши с едва един точен удар – на Умарбаев от пряк свободен удар. Това олицетвори и целия двубой – битка в средните зони, малко голови положения, затворен футбол от единия отбор и стандартни опити за атаки от другия.

Дербитата в последно време стават все по-ненастървени, по-постни. Един от двата отбора има футболисти в по-добра форма или един от двамата треньори има по-ефективна стратегия. Когато Ботев (Пд) спечели с 3:0 у дома преди годна играчите на тима все още бяха на вълната на спечелените купи и евроучастието, докато Локомотив (Пд) в края на поредния треньорски период, който малко след това приключи – в случай с Войн Войнов. Тогава Ботев (Пд) бе в наистина върховна форма, което им даде огромното предимство. След това на „Лаута“ през тази пролет – при 0:0, и двата тима сякаш пожелаха да си поделят по точка. Но и тогава се видя цялостния спад в нивото на играчите по терена. Акрапович все още донагласяше своите идеи, повечето играчи бяха непознати. При Ботев (Пд) се усещаше отстъплението и липсата на алтернативи в средата на терена.

В момента конкуренцията и дълбочината в състава на „жълто-черните“ страдат неимоверно. Летвата се сваля, когато на скамейката имаш единствено свои кадри.

Но не са виновни треньорите или самите футболисти – в момента клубната политика се характеризира със съкращения и рестриктивност. Ядрото от миналия сезон е запазено, но то изглежда безидейно и достигнало предел. Няма свежест, няма разбесняла се енергия, която да твори по терена. Сякаш тези играчи не могат да дадат повече от това, което показват в момента.

И тук идваме до човека, който винаги е на точното място в точното време – Стивън Петков. Ботев (Пд) се надява Стивън да е здрав, за да бележи. Няма кой да го замести, ако той не е там. 3 гола от началото на сезона са ясен знак за това. През миналия сезон те бяха 19, което за родните български стандарти си е направо космически показател.

Със Стивън „канарите“ могат да са спокойни, че винаги имат един боец в наказателното поле, който в един момент просто ще се измъкне от противниковата отбрана и ще реализира. Петков бе прекрасна съставка към един подобен сблъсък като Дербито. Много единоборства и физически сблъсъци в наказателното поле. Да, там бе гъсто, но Стивън има усета в подобни моменти – как да застане, къде е правилното място, как да отиграе. В поне една от ситуация при изсипана топка нещата можеха да се получат.

От другата страна стана нещо подобно. Появи се играч-консуматор на терена. Локомотив (Пд) получи право да изпълни корнер, след което дойде и гола на Димитър Илиев. Концентрацията на защитата на атакуващия отбор в един такъв сблъсък винаги е по-слаба, отколкото тази на отбраняващия се. Това е повече от нормално.

В световен план само колко мачове са печелени по идентичен начин! Прибран и покриващ се отбор, който обаче се възползва от малкото, което има. Е, Акрапович тренира точно това през седмицата, успя да усети момента кога да пусне Илиев и да победи.

Локомотив (Пд) изглеждаше отбор със стратегия. Но най-вече с тренирана стратегия. В седмицата преди Дербито наставникът скри тима от медии и фенове. Явно точно това са били дните, в които мачът е бил спечелен.

„Смърфовете“ просто знаеха какво да правят – как да неутрализират Тодор Неделев, как да сграбчат Диого Кампос в плещите си, как да оставя Балтанов да тича от една половина в другата, в опит да изнася топката и да гради нещо в предни позиции, но в крайна сметка да няма опции да комбинира със свои колеги.

Локомотив (Пд) изигра срещата много умно. Това няма как да се отрече. Въпросът е какво направи Ботев (Пд), за да даде отпор? Отговорът е почти нищо.

„Канарите“ нямаха идея как да разчупят съперника – да си отворят пролуки в „междинните зони“, от вътрешната страна на бекове, или се движат свободно между линиите, просто защото нямаше никакви пространства. Неделев направи слаб мач, от което страдаше цялата игра на колегите му.

Той не успя да внесе никаква острота в действията на своите, но най-лошото е, че нямаше с кого в предни позиции да комбинира. Кампос трудно изобщо се придвижваше между играчите на съперника, а Густаво бе много изолиран на фланга, без никаква пробивност към наказателното поле или по-централна зона. Шопов се изгуби в цялостната посредственост на тима.

Бековете на Ботев (Пд) бяха пасивни, или не чак толкова активни, колкото се очакваше, тъй като не искаха да оголват зоните зад себе си – Буна и Карагарен бяха готови във всеки един момент да накажат едно подобно празно пространства. Балтанов сякаш бе най-действен – той изнасяше топката с постепенни разигравания, но маркираните му колеги го ограничаваха в това да върне или да изрита напред.

Втората част бе изцяло доминирана от Ботев (Пд) с 68% владеене на топката, но забележете – с нито един отправен точен удар. За сметка на това „черно-белите“ стреляха на три пъти към вратата на Кайзер. И то в очертанията.

Локомотив (Пд) направи това, което му бе нужно, за да спечели един мача. Ботев (Пд) също опита всичко, но към момента капацитетът и потенциалът е ограничен. Още през пролетта се забеляза, че на този отбор му трябват поне двама силни играчи в средата на терена. Нещо, което да даде нови идеи, ново вдъхновение, нов стил.

„Канарите“ опитват да играят много през центъра на терена, но сега това е тактика, която не работи. Комбинациите не се получавах, защото се правят бавно. Противниците разгадават лесно играта на тима, изтласкват Неделев до центъра и той губи своята експлозия в предни позиции.

Що се отнася до Локомотив (Пд)? Изводът е, че Акрапович вече намери нов стил, с който да задържи тима в средата на таблицата – далеч от опасната зона и с все още някакъв шанс за „първата шестица“. Трябва още по-голямо постоянство и изграждане на поведение. Ако Локомотив (Пд) продължи да играе по подобен начин, ще има успех в много срещи. Пълна концентрация, солидарност и опит за някакъв реактивен футбол.

Хубаво беше сравнението с Франция на Дешан, което направи Акрапович. Можем да добавим и Атлетико Мадрид на Симеоне, като някакъв по-разбираем пример. Блокът в защита стои прибран до средата на втората част и след това намира пролуките в изтощения и вече незнаещ какво да прави съперник. Невинаги ще се получава, защото се вижда, че „смърфовете“ имат някои пропуски в играта си – например Банович и Умарбаев лесно пускат топката зад себе си. Таджикът има желанието да се включва напред и оставя пространства зад гърба си, което в един момент може да се окаже проблем. Но се вижда, че този стил работи – дава плодове.

Локомотив (Пд) има едно бързо крило в лицето на Буна, а неговата скорост се прояви срещу Верея. Това може да е идеален коз при контрадействия.

Има все пак някаква идея в този подход, защото противникът се дърпа до центъра, защитата му се принуждава да се качи по-високо. С малко повече насищане на централните зони, топката се отнема и се пуска в множеството празно пространство зад отбраната. Ако все пак защитата не реши да се качи „високо“, а да остане по-близо до наказателното поле, ще се отвори голяма пролука между нея и хората в центъра – пространство, което може да бъде експлоатирано от Локомотив (Пд).

Акрапович явно е вдъхновен от играта на Франция на Мондиала. Опитат за копиране на този подход явно ще бъде новият имидж на „черно-белите“. Те вече постигнаха своя минитриумф срещу един голям дразнител. Първи успех след почти две години суша срещу градския съперник.

TribunaPlovdiv.bg

СНИМКИ: Един позбравен “черно-бял” герой от миналото се появи като фантом и покоси “канарите”…