бетано най-добър сайт за слот игри
Анализи и коментариЛокомотив ПловдивФутбол

Историите около 5 май – It’s Loko time

5 май е една от знаковите дати в по-новата история на Локомотив. На този ден общността бе пред угрозата от унищожително разделение през 1999 г., а 5 години по-късно предстоеше много важната предпоследна стъпка към бленуваната от поколения черно-бели сърца шампионска титла. За голяма радост на локобратството и двете препятствия бяха преодолени успешно.

Един от първите опити на политиката да се намеси в дербито след демократичните промени, се оказа неуспешен и до опорочаване на футболната емблема на Пловдив не се стигна. Ще започна с 5 май 1999 г., когато на практика отборът вече бе изпаднал в Б група след серия от безумни ходове на ръководството. Президентът Филчо Колев се бе предоверил на екипа си и предното лято бе направена откровено неудачническа селекция.

Абсолютно необяснимо не бе подновен договорът на капитана Христо Колев, който се бе върнал, за да спаси родния си тим от изпадане предния сезон. И го направи така успешно, че след това бе носен на ръце в съблекалнята от по-младите си съотборници. Заедно с Бащата тихомълком бе разкаран и друг локомотивец – Васко Камбуров.

Така отборът бе оставен без лидер, а на негово място дойдоха някакви недоразумения като Острилката от Добрич, Ачето от Септември, Горан от Коньовица, нападателят Нейчев, който така и не успя дори да стреля към противниковата врата. Отделно, самият Колев обичаше да взема решения на двойни и тройни „кафета“ и да дава изявления на гореща глава. За капак бе наредил на свой приятел, подполковник от армията, играл във ФК Герганин извор, да стои на пейката до треньора и да дава указания.

Всичко това обаче е простено на Филчо Колев, заради безпрецедентно мъжкото му държане в началото на май 1999 г. Локомотив бе вече в Б група, а Колев бе пред ръба на фалита. Мощна групировка бе включила цялата си сила, за да му вземе имуществото и бизнеса. Предстоеше дерби с Ботев, което на практика нямаше значение за класирането на Локо, но в Ботев трепереха, тъй като при загуба, отново ставаха потенциален изпадащ.

В спасяването на любимия си тим още от зимата бе включен и тогавашният президент Петър Стоянов, с което си спечели и една хубава песен от агитката. На някои от възловите мачове, от ложата на стадиона той вееше жълто-черен шал. Дните преди дербито на 5 май из черно-бялата общност бе тръгнал слухът, че от най-високо място е наредено Локо да даде дербито, за да се спасят съседите и че хонорарът за полягането вече е предаден. За рефер бе пратен реферът Петър Янински (Глигана). Опасността за черно-бялата общност бе огромна!

Ако към изпадането бе прибавено и продадено дерби, на Лаута щяха да останат само пазача и кучето Гергана, кръстено тогава на Гочо Василев. Нямаше да има кой и как да върне вярата на хората. Точно тук е голямата заслуга на Филчо Колев, който спаси честта не само на Локомотив, а и на дербито. Босът не се поддаде на безпрецедентния натиск и провокации, а се скри в планината на място, където нямаха обхват двата тогава мобилни оператора. Филчо пристигна на стадиона точно след загрявката и преди отборът да излезе на терена. В съблекалнята той каза само: „Ако някой е взел пари, да ги връща! Лично ще го удуша, а след това ще го излежа в затвора. Останаха ми 10 хиляди марки. Давам ги на треньора Владимир Фатов, бийте и ги вземете след това“.

И за да е сигурен, че няма да има мушморошки прояви, Филчо Колев седна на резервната скамейка. И за да не е в ложата с кмета Спас Гърневски, който макар и бивш шеф на Локо като градоначалник се бе заел да спасява Ботев, изпълнявайки директивата на управляващата тогава партия. Самият мач се разви шеметно. Слуховете за уговорка не бяха разколебали общността и въпреки хладното и дъждовно време, Лаута се пукаше по шевовете. За първи път от много време целият стадион бе агитка. Привържениците бяха се изправили срещу един от първите опити на политиците да им отнемат дербито.

В самото начало агитката пусна димка, а Петър Янински даде фаул на границите на пеналта. Вратарят Стоян Колев още си търкаше очите, а Марин Бакалов вкара гол. След лошото начало черно-белите се вдигнаха и още преди почивката Данаил Бачков изравни. През второто полувреме Локо бе тотален господар на терена. Брилянтна атака на Наско Георгиев бе продължена към Бачков, след чието центриране капитанът Юлиян Джевизов с плонж с глава вкара победния гол. След това Румен Димитров и Васко Колев затвориха подстъпите към вратата, а с останалото перфектно се справи Стоян Колев.

Лаута ликуваше! Честта на Локомотив и дербито бе спасена! Настъпи луда локомотивска радост, а Жоро Христолов и Жоро Патишанов, Бог да го прости, дадоха банкет в ресторанта на Гено Карамански „Кошарите“ в Стария град. Цялата агитка се извървя през заведението, което е на броени метри от мястото, където първопроходците от Спортклуб създават клуба през 1926 година.

Случайно или не, още на следващата вечер в единствената тогава национална телевизия първата новина бе, че едва ли не Филчо Колев е най-големият престъпник в държавата. Последваха серия от дела. Филчо бе разорен и пратен в затвора. Дали за това имаше и футболна причина, остава само да гадаем.

Пет години по-късно ситуацията е коренно различна. Тревогите обаче са също големи. Локомотив е на прага да преживее най-голямата си радост. Лелеяната от поколения черно-бели сърза шампионска титла е само на две победи. Първото препятствие е в Бургас на 5 май. Макар и работен ден, хиляда пловдивчани се стичат на стадиона в квартал Лазур, за да подкрепят любимците си. Мачът не е никак лесен. Предния ден през морския град минава новоназначения директор на Левски Наско Сираков. Край солниците върви мълвата, че Вълкът е оставил половин милион лева отборна премия, ако домакините спрат Локо.

Мачът започва нервно и първото полувреме приключва при 0:0. Положения липсват. Големият коз на треньора ни Едуард Ераносян се оказва Дайо Джайеоба. Нигериецът вкарва страхотен гол и бургазлии са разколебани. След второто попадение домакините рухват, а в самия край Даниел Моралес се разписва просто за протокола.

Титлата е все по-близо. „Нам нужна одна победа“, както пее великият Окуджава. И тя бе постигната на 8 май! Три дни по-рано обаче успехът край морето показа, че сме най-достойни за златните медали през паметната 2004 г. Целият път от Бургас до Пловдив бе огласян от любимата ни песен „Шампиони на България ние сме”.

Дончо Донев, “Марица”

Подобни

3 Коментара

    1. Ей мърльо 0-2 3-2!
      Чезвай от тук бе гнусна курво!!!
      Ти еба майката бе боклук коматевски!!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

:bg:  :fans:  :topka:  :bira:  :1:  :happy:  :red:  :ole:  :good:  :nazdrave:  :wacko:  :yahoo:  :smqh:  :cry:  :2:  :facepalm:  :blue-white:  :red-white:  :white-black:  :yellow-black: 
 

Back to top button

Установихме, че използвате Adblocker или друг софтуер, който не зарежда цялата версия на сайта ни.

Please consider supporting us by disabling your ad blocker