бетано най-добър сайт за слот игри
Ботев ПловдивФутбол

Щури години под тепетата – от чували с пари до станция на морето за влизане в “А” група

90-те години на миналия век са емблематични за българския футбол. Наред с най-големите успехи на националния отбор в средата на десетилетието, родната “А” група често предлага мачове, за които ще продължава да се говори още дълго време. Змиите, нивите, едрите типове с кожени якета и дебели мобифони, багажниците и т.н. си остават вечни във футболния ни фолклор.

И до днес в Пловдив се разказват легенди за времето на “брокерския” Ботев. Тогава, когато “канарчетата” разполагат с много добри състави и дори прибират Боби Михайлов и Наско Сираков малко след САЩ’94. За Вълка е организирано на Колежа такова посрещане, на което би могъл да завиди и Тато – портрет, цветя, журналисти, тостове…

В онези години пловдивчани са отбор, с който всеки в “А” група се съобразява. Едва ли има фенове на Ботев, свидетели на онези времена, които да не помнят фантастичното 3:0 над Левски в полуфинала за Купата на България през 1993 г. 2:0 за столичани в първия мач на “Васил Левски” след голове на Пламен Гетов и Сираков. 20 хиляди на Колежа обаче амбицират “канарчетата” на реванша. С два гола на Гено Добревски и един от Борис Хвойнев във вратата на Пламен Николов Левски е поставен на колене, а Ботев записва една от най-паметните си победи. На финала обаче ЦСКА се оказва голяма хапка за устата на тима на Чико, въпреки че на трибуните в Благоевград пловдивските фенове са повече от тези в червено. Гол на Кирил Метков носи трофея на армейците, за които в този мач титуляр е “синият” идол Божидар Искренов.

Две години по-късно картината е подобна. Ботев, вече воден от треньора Павел Панов и с куп родни звезди в състава си (там е и ветеранът Аян Садъков) губи финала за Купата с 2:4 от Локомотив (София). Двубоят е ръководен от румънеца Йон Крачунеску, а след края му от Ботев обвиняват “железничарите”, че са “хванали” чужденеца, който малко по-рано е главен съдия на финала в Шампионската лига между Милан и Аякс. “Как да го хванем? Това са глупости. Берлускони не го е хванал, та ние ли?”, контрират веднага от “Надежда”.
Постепенно добрите дни на Колежа свършват и отборът изпада в миманса. За онези “брокерски” години обаче се говори под тепетата и до днес. Разбира се, най-важният въпрос е защо с добри играчи и финансово стабилен гръб онзи Ботев стига само до два загубени финала. “Бяха луди времена. В клуба се даваха големи пари. Имах да взимам бонуси. Няколко десетки хиляди долара. Отидох и ми дадоха едно чувалче с пари. Взех да броя. Бяха с около 2-3 хиляди повече от това, което имах да взимам. Казах, че има грешка, но ми отговориха: “Спокойно, нали не са по-малко”, спомня си бивш играч на “канарчетата”.

Няколко години по-късно обаче край р. Марица духа различен вятър. “Борихме се влизане в “А” група. Бяха ни обещали премия от 6 хиляди лева за влизане в елита. Още на полусезона ни го казаха. Тогава бяхме на 11-о място. След като спечелихме промоцията и се класирахме за “А” група, не видяхме нито един лев. Наградиха ни с една почивка от две седмици на морето в едно старо хотелче в Несебър. В сметката влизаше леглото и храната в стола. Това ни беше наградата за класирането в “А” група”, разказва друга бивша звезда на пловдивския клуб.

Не знам защо, но за край на тази история ми идва на ум фразата на Ястребовски – “Парите са тор, от която изникват красиви цветя”.

“От скрина”/ Sportal.bg

Харесай страницата на TribunaPlovdiv.bg във Фейсбук от тук >>>

Подобни

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

:bg:  :fans:  :topka:  :bira:  :1:  :happy:  :red:  :ole:  :good:  :nazdrave:  :wacko:  :yahoo:  :smqh:  :cry:  :2:  :facepalm:  :blue-white:  :red-white:  :white-black:  :yellow-black: 
 

Back to top button

Установихме, че използвате Adblocker или друг софтуер, който не зарежда цялата версия на сайта ни.

Please consider supporting us by disabling your ad blocker