Чоната: Пловдивското дерби отдавна задмина софийското

Бившият футболист на Локо (Пд) и Ботев Стефан Драганов от няколко дни е в България и „Меридиан Мач” го потърси за коментар преди битката под тепетата. Чоната от доста години е в САЩ, където се занимава с развитието на младите таланти в школата си „Хауърд къмюнити колидж”. Преди дербито Драганов разкри интересни подробности около живота му, визията му за развитие на футбола, както и познанията му родна-та действителност на най-популярната игра.

– Стефане, какво те води пак в България, виждаме те отново по стадионите. Да нямаш желание за работа в родината?

– Не, аз от 13 години съм в Балтимор, когато ангажиментите ми го позволяват, се прибирам в България, Разбира се, че футболът ми е в сърцето и няма как да напусна стадиона. Ще гледам Локо, Ботев и ЦСКА, отборите, в които съм играл и тръпката е неописуема.

– Феновете се интересуват с какво се занимаваш в момента?

– Имам школа за малки деца, която развивам, и съм директор на колежански отбор. Но за да стигна дотам, беше много трудно.

– Как се стигна до заминаването ти в Америка?

– Бях треньор в Локо (Пд), точно преди ерата „Георги Илиев”. Имахме добре сглобен отбор от юноши в „Б” група. Няма да влизам в подробности, много машинации ни спряха за първия ешелон – мутри, полиция, далавери и т.н., не искам да се връщам. Жена ми подаде документи за „зелена карта” и я получихме. Тръгнах за САЩ, без да знам с какво ще се занимавам, не знаех и грам език. Запознах се с един холандец, който ми предложи да тренирам отбори. Одобри ме и ето, сега още се занимавам с развитието на малчугани. Можеше да продавам пица, но съм треньор и директор.

– След толкова години извън България би ли развил школа и у нас? Предполагам, че имаш и средства, с които да пробиеш?

– В България това трудно ще се случи. Много е трудно у нас семейство да плаща издръжката в камп на едно дете. Все пак САЩ е държава от 300 млн. души, богати и с възможности, хората могат да си го позволят. Тук е трудно достъпно. Може би нещата ще се получат в България, но доста по-късно.

– Но защо един ден да не отвориш школа в България?

– Ще ти отговаря честно. Мислел съм си, когато джакпотът в САЩ е над 500 000 долара, да го спечеля и да се завърна у нас. Тогава със сигурност ще направя собствена школа, но тя няма да е обвързана с клубовете, и когато един ден едно дете започне кариера в професионалния футбол, аз ще съм доволен, че по някакъв начин съм го изградил и съм помогнал.

– Доста бивши футболисти живеят в Америка. С кого поддържаш връзка?

– Най-близък съм с Борето Хвойнев. Всеки ден се чуваме. Знаем се е Велко Йотов, Пампулов, двамата Дерменджиеви, Андрей Аспарухов. Чат-пат с  Борето се хапем за Ботев и Локо, но това е нормално. Когато паднаха от Любимец в Пловдив, ден по-рано на Борето се обадих и му казах, че ще загубят. След края на мача той ми звънна и едвам сдържаше гнева си. Но така се крепят приятелите. Той не се занимава с футбол, има бизнес. Опитах се да го прилапам при мен, но Борката е по-скромен и си остана с неговото амплоа.

– Присъства на „Колежа” на дербито Ботев – ЦСКА. Какво ти направи впечатление?

– Мисля, че ЦСКА игра по-добре. Доста ми хареса левият бек (б.р. – става дума за Фо-Поре), независимо че направи няколко грешки. Ако запазят този състав, ще имат успехи.

– За кого ще стискаш палци на дербито Ботев – Локо в неделя?

– За футбола. Разберете, че ми е доста интересно какво се случва у нас, имайки предвид, че аз съм в друга действителност. Ако трябва да бъда искрен, не ме интересува толкова мачът, а какво ще кажат треньорите преди него и след края му. Аз съм треньор и мен това ме интересува. Много е важно как един наставник предразполага отбора, как коментира двубоя преди и след него. Ще дам пример с един Рафа Бенитес, чието интервю четох преди 3-4 години. В него той обяви колко хора трябва да бъдат в скаутската мрежа на клуба. Толкова служители има изобщо в един нормално функциониращ български клуб. За мен е важно един треньор да разбира футболистите.

– Доколкото си запознат с българския футбол, каква оценка би дал на Ботев и Локо?

– Признавам си, че рядко гледам български футбол, но не значи, че не го следя. „Канарчетата” не са постоянни и това е основният им проблем.

– Смяташ ли, че Пловдив е омагьосан на тема „футбол”?

– Може би – да. Няма как да отречем, че в Пловдив винаги са се раждали таланти. Дербито между Ботев и Локо вече изпъква пред софийското. Затова е виновен духът на пловдивчанина. Може би хората в агитките са по-сплотени. Хореографиите са по-различни. Живее се за дербито доста по-рано. Има разлика между София и Пловдив.

– Бъди по-конкретен. Каква е разликата?

– Вижте, аз съм участвал в двете дербита. Преди време дербито Левски- ЦСКА нямаше как да се сравни с друго, но тогава печелеше масовостта. Хората вдигаха заряда. Всичките таланти от Пловдив и страната бяха в софийските грандове. Тогава това беше дерби №1, но сега е различно. Културата на пловдивчанина за футбол е над всичко.

– Плюс ли е според теб пловдивскитеи провинциалните отбори да бъдат по-големи фактори в първенството от грандовете Левски и ЦСКА?

– Това е за доброто за футбола, не само у нас. Виждате една Чехйя. Днес Спарта (Прага) и Славия (Прага) не са лидери. При Румъния също е така. Когато и други отбори влязат в борба, печели футболът. Но със сигурност Левски и ЦСКА трябва да бъдат водещи.

– След като се занимаваш с бизнес и развитие на футбола в чужбина, печелившо начинание ли е издръжката на клуб у нас?

– Не искам да обиждам никого, ще кажа само, че от спонсорирането на един футболен клуб в България може да печелиш. Знаем как, но не искам да влизам в подробности.

– Утре ще си на „Лаута” на Централната трибуна. Какво ще направиш, ако някой от босовете на Локо и Ботев пристигне при теб с празен чек и каже: „Чона, поемаш отбора, приемаш ли”?

– Първото нещо е, че ще бъда поласкан. Но трудно биха се спрели на мен. В България има кръг от треньори, които президентите си прехвърлят.

Николай Божанов, “Меридиан мач”

Следи всичко около Дербито на България с TribunaPlovdiv.bg.

Харесай страницата на TribunaPlovdiv.bg във Фейсбук от тук >>