Лилчо Арсов се върна към “старите ленти”: Никога не съм тежал 100кг!

Легендата на Ботев (Пд) Лилчо Арсов, минал през всички нива на българския футбол – от “А” окръжна група до елита, дада интервю за колегите от “България днес”.

Арсов разказва за най-паметните моменти в своята кариера. Както и за живота си след футбола.

Лилчо, феновете на Ботев (Пд), а и не само те, се питат какво се случва с теб. Остана ли във футбола след края на своята кариера като вратар?

Заедно с Тошко Зайцев направихме собствена футболна академия в града и проектът се развива много добре. Имаме база в едно пловдивско училище и при нас тренират около 160 деца. Сключихме договор с “Ботев” за съвместна дейност. Подготвяме момчета, които един ден могат да заиграят за “канарчетата”. Има доста талантливи деца, но само това не е гаранция, че ще станат професионални спортисти.

Кариерата ти започва в началото на 90-те и продължи почти две десетилетия във всички футболни ешелони в България – от “А” окръжна до “А” група. Ако трябва да определиш кой е най-вълнуващият мач, в който си играл, кой ще бъде той?

Факт е, че съм пазил във всички футболни групи и за мен това е правилният начин на развитие. Сега младите искат да скочат директно в елита, а не са подготвени. Относно най-вълнуващите мачове – те са много. Сега в спомените ми изникват два от тях. Веднъж с отбор от “В” група отстранихме ЦСКА за Купата на България. В мач от същия турнир с тима на “Сокол” (Марково) бяхме на косъм да елиминираме “Левски”. Тогава Люпко Петрович им беше треньор за първи път – беше преди повече от петнайсет години. “Левски” беше много силен отбор и после станаха шампиони. Ние ги водехме в Марково с 1:0 до 90-ата минута с човек по-малко. Но знаеш как се свири на “Левски”, особено срещу отбори като “Сокол”… Изравниха ни в 93-ата минута след очевиден фаул в нападение на техен играч. Биха ни в 95-ата. По този повод Люпко Петрович ми сподели една крилата фраза, но не искам да я казвам. Държа да си остане между нас.

Огромен хит в интернет е клип на масовия бой на мача “Локо” – “Ботев” през 2009 г. Как започна всичко тогава?

Пълна глупост направихме тогава. Дани Кики от “Локо” дойде и ме ритна и оттам започна всичко. Стана голямо меле,

Получи и смъртни заплахи след това – изплаши ли се?

Да, не можах да спя цяла седмица – шегувам се, разбира се. За футболен град като Пловдив и при това съперничество между двата местни отбора е нормално да се случват и такива неща. Никога не съм имал притеснения от феновете на противниковия отбор.

Едва ли някога ще бъде забравен мачът, в който спаси две дузпи срещу ЦСКА през 2003 г. И двете изпуснати от Гъргоров. “Ботев” спечели с 3:1. Как успяхте да хипнотизирате Бадема?

Извадих късмет при дузпите. За първата бях сигурен, че ще я бие в средата на вратата. Няколко кръга преди това по същия начин изпълни дузпа срещу “Марек”. При втората имах шанс. Между другото на ЦСКА съм хващал и повече от две дузпи. В една контрола на Панчарево им свириха четири дузпи, аз спасих три от тях. Трябва да накараш футболиста, който изпълнява удара, да бие там, където ти искаш. Правят се и лъжливи движения, но най-важното нещо е късметът.

След победата над ЦСКА с 3:1 във вестниците пишеше, че си тежал 108 килограма и въпреки това си бил най-добър на терена. Това вярно ли е?

Глупости! Това е абсолютно преувеличено. Никога не съм тежал над 100 килограма, иначе нямаше кой да ме търпи да пазя на вратата. Просто имам едър кокал.

В момента има криза на вратарския пост в националния отбор, кой трябва да пази според вас в мача срещу Беларус?

Мисля, че имаме добри вратари. За да кажеш кой трябва да пази на националния отбор, трябва да си наясно каква е моментната форма на водещите футболисти на този пост. Аз нямам толкова прецизна информация. Знам, че треньорът на вратарите в щаба на селекционера Петър Хубчев е много сериозен и амбициозен мъж. Не съм съгласен, че има криза за вратари. Имаме доста добри играчи на този пост. Относно титулярния ни страж Владо Стоянов – да, може да има лек спад във формата. Но такова нещо се случва на всеки един футболист. Съвсем скоро той ще се възстанови.

Краят на спортната кариера е труден момент за всеки футболист. Как успя да се справиш с този тежък период? Говореше се, че си отишал да работиш в Англия…

В Англия бях за два месеца. Отидох при приятел, когото не бях виждал от 20 години. Препоръчах му хора, които да работят за него. Сега отново се занимавам с футбол и се чувствам много добре. Надявам се, че момчетата, които тренират при нас, дори и да не станат професионални спортисти, ще научат важни житейски уроци. Учим ги най-вече на дисциплина и уважение. Това ще им бъде полезно с каквото и да се занимават в бъдеще.