Крис Добрев: Технически в чужбина са много по-напред от България, имаме силите да елиминираме ЦСКА-София

юни 8, 2020

0 0 4 минути четене

Юношата на Ботев (Пловдив) Кристиан Добрев говори за престоя си в Порто, разликата във футбола между чужбина и България, както и за амбициите си с “канарчетата”. Ето какво заяви той пред Спортал:

– Здравей, Крис! Първо добре дошъл в Ботев. Как се чувстваш, след като отново си рамо до рамо с твоите съотборници?

– Здравейте, благодаря! Чувствам се страхотно. Имах чувството, че изобщо не съм си тръгвал. Всички ме приеха много добре. Колективът в отбора се е запазил и се чувствам страхотно, че отново съм тук.

– Каква обстановка завари в Ботев след завръщането си и голямата пауза, причинена от COVID-19?

– Дойдох в началото на миналата седмица, когато отборът се подготвяше за първия си мач след карантината. Тимът беше подготвен много добре. Вече бяха приключили с физическата подготовка. Аз тепърва започвам и смятам, че имам много работа за вършене.

– Изкара период като преотстъпен от Ботев в Порто. С какви впечатления остана от португалския гранд и как се отнасяха към теб?

– Периодът ми в Порто беше доста поучителен. Видях как се работи професионално. Сблъсках се с много различни хора и много добри футболисти. Наистина има разлика. Технически в чужбина са доста по-напред спрямо България. Мисля, че това е най-голямата разлика. Топката се обработва много бързо. Скоростта на футбола там е много по-голяма от тази в България. Отнасяха се доста добре към мен, въпреки че бях чужденец, но смятам, че ако трябваше да изберат между мен и някое португалско момче на моята позиция, със сигурност щяха да изберат него. Ако възможностите ни бяха наравно, разбира се.

– Точно преди да направиш своя дебют за Порто, ти получи травма на тренировка. Съжаляваш ли, че късметът ти обърна гръб точно в този момент?

– Да, беше доста неприятно. Точно преди дебюта ми получих тежка контузия, която ме извади от игра за два месеца и половина. Наистина съжалявам, че тогава не успях да грабна шанса си. Тъкмо се завърнах в националния отбор на България до 19 години. Всичко беше окей и щях да започна да играя. Тренирах много добре, но не знам… Ще разберем с времето дали е било за добро.

– Какъв е тренировъчният процес в Порто и можеш ли да направиш сравнение с тренировките в България?

– Разликата беше, че тренировките са доста по-интензивни. Наблягаше се доста на работата с топка. Нямаш право да се криеш, играеш с GPS. Всяка тренировка се записва с видеокамера и след това се прави анализ. Конкуренцията беше доста по-голяма. Смятам, че в България няма чак толкова голяма конкуренция. Интензитетът на работа с топка беше най-голямата разлика спрямо българския футбол.

– Да се върнем отново към Ботев. В момента не можеш да играеш, но тренираш с “канарчетата”, а в тима за няколко месеца бяха наложени още младоци. Със завръщането ти Ботев ще разполага с още един юноша в състава си. Това ли е правилният път?

– Мисля, че налагането на млади футболисти е добра стъпка. Трябва повече отбори да го правят, защото сме доста далече от Европа. С налагането на млади футболисти ще покачим нивото на българския футбол и на националния отбор. Все пак не съм аз човекът, който да определя методиката на даден клуб.

– Ботев стартира лошо след близо тримесечната пауза в шампионата – загуба от Ботев (Враца). Сега предстои тежка битка с ЦСКА-София в полуфиналите за Купата. Има ли сили отборът да елиминира “червените” и да играе финал?

– Да, Ботев стартира със загуба, но това не значи, че трябва да се правят лоши изводи. Имаше тримесечна пауза и за всички отбори в момента е доста трудно да навлязат в игрови ритъм. С времето отборът ще натрупа инерция и ще се върнем към добрите резултати. Полуфиналът с ЦСКА ще бъде наистина труден за нашия отбор. Имаме силите да се справим с тях, въпреки че в момента не мога да помогна на отбора. Ще бъда отстрани и ще наблюдавам. Мисля, че имаме силите да ги отстраним и да идем на финал. Все пак това е футбол и каквото и да кажа, не се знае дали ще се случи.

– Ти излезе в чужбина и видя каква е разликата между българския футбол и този зад граница. Какво би посъветвал връстниците ти в Ботев, а и в родния шампионат – да трупат опит тук и да осъществят трансфер след това, или да мислят за развитие в чужбина още сега?

– Не мога да дам съвет, още съм на 19 години. Просто мога да кажа, че в чужбина психически е по-трудно. Имаш период на адаптация, който наистина е много коварен. Сам си, нямаш приятели, нямаш семейство, няма никой около теб, който да говори родния ти език. Чувстваш се сам и може би това е най-тежкият период, а който ако се справиш и имаш късмет, нямаш контузии, отдаден си и тренираш здраво, може да успееш, но можеш и да не успееш. Всичко е късмет. Това е мое мнение и аз така мисля. Отидох, адаптирах се, но се контузих. При всеки е различно.

– Малко преди да заминеш за Португалия ти подписа 3-годишен договор с Ботев. Какви са амбициите ти?

– Сега амбициите ми са да натрупам повече игрово време в Ботев, да помогна на отбора за по-добри резултати и да покажа, че отиването ми в Португалия не е било напразно. То беше доста поучително за мен. След като мина физическата подготовка и започна с тренировки с топка, се надявам през новото първенство да бъда много полезен на треньора и да бъда в помощ на отбора.