бетано най-добър сайт за слот игри
Ботев ПловдивДербито на ПловдивЛокомотив ПловдивФутбол

Какво е да си Ultras?

Само двайсет дни ни делят от второто пловдивско дерби за този сезон.

На 20 ноември футболистите и феновете на Ботев (Пд) и Локомотив (Пд) ще се вплетат в поредната битка за своята чест.

Както знаете, в такива сблъсъци “по-важният” мач е по трибуните. Там огънят гори непрестанно, нервите са опънати до краен предел, а страстта към любимия отбор не може да се изрази с думи, а само с действия…

В този ред на мисли екипът на TribunaPlovdiv.bg ви предлага един любопитен анализ затова що е Ultras и какво е неговото място във футболната йерархия. Публикуваме текста без редакторска намеса:

Ултрасите нямат имена за външния свят, само приятелите ги познават. Нямат лица, често качулката им покрива лицата, един шал на лицето и това е. Ултрасите нямат нормално облекло, не следва модите, пренебрегва ги. Когато се качва на влака, върви по тротоара дори когато не е облечен със симвплите на своя отбор, ЩЕ ГО РАЗПОЗНАЕШ. Ултраса атакува ако бъде атакуван, помага в нужда. Ултраса не спира да бъде такъв дори когато си махне шала или като се прибере след дълго гостуване, продължава да се бори 7 дни от 7. Ветеранът Ултрас дава пример на по-младите, и младите го уважават. Младите са горди, че могат да стоят около по-стар от тях, да се поучи от критиките и да се гордее от комплиментите.

Когато обикновените хора гледат един УЛТРАС не го разбират, и той не иска да бъде разбран от хората, не дава обяснения за това какъв трябва да бъдеш. Всеки ултрас е различен, има ги тези които се обличат с материали на своя отбор или група, и тези които никога не са имали такива. Тези които се движат с групата и тези които са сами и са си лидери по рождение. Ултрасите са различни, но ги обединява любовта към своя отбор, това да могат да издържат под дъжда или студа за 90 или повече минути, обединява ги това, че се топлят пеейки с цяло гърло, обединява ги сигурността, която им дава приятелят, които му спи на рамото във дългия път, обединява ги разходката с гордо вдигната глава в поредния чужд град, обединява ги радоста от тръгването и умората от връщането, обединява ги поделеният сандвич и разделената цигара, обединява ги погледа, които си разменят след поредната ръкопашна схватка с противник, обединява ги манталитетът. Нещата, които ни обединяват, са тези, които ни разграничават от външния свят, отдалечават ни от разтревожените ни родители.

УЛТРАС е изключение на правилото, e неочакваната изненада, когато мислиш, че си се разминал. УЛТРАС е дори и ръката която ти помага да се качиш в последния момент защото влака тръгва. УТРАС не е насилието, то е защитата от един живот изпълнен с насилие, от своеволията на полицията, от платените телевизии, от изгъзиците на новите генерации, от телевизионните предавания боклук, и преди всичко от репресията. УЛТРАС е и много още чувства неописуеми с думи, неразбираеми от обикновените хора, които предпочитатат да живеят зад едно стъкло, отколкото да го счупят, за да навлезнат в реалността, студена и дъждовна…
а всеки, който се смята за повече от обикновен фен или иска да бъде повече от обикновен фен “Ултрас не е мода, Ултрас е начин на живот”…

* Обичай твоята фланелка и твоите цветове повече от всичко
* Уважавай и вярвай на твоята група и тези като теб
* Не поставяй граници или прегради на твоята вяра, защитавайки я от злото и от всякакъв вид опозиция
* Бъди винаги готов за лоялен сблъсък с други ултрас или хуулс а не с обикновените хора без да използваш нож или друго.
* Бъди винаги честен. Винаги, във всичките си действия и инициативи
* Различавай се от останалите
* Следвай твоя отбор в добро или зло. Винаги и на всякъде, дори и да си в протест
* Купувай билетите за мачовете и посещавай гостуванията с лични пари
* Не прави за нищо на света компромис, като респект към своите чувства
* Съпротивлявай се срещу твоите управници или срещу футболистите на отбора, когато нямат респект към твоята вяра и твоите чувства
* Не опетнявай идеалите на ултрас движението с форми на ежедневна престъпност
* Не зацапвай тази вяра с политически интереси
* Не се прави на вандал, не разрушавай това което те заобикаля, не кради от магистралните магазини каквото и да е било
* Прави протестните си плакати, хореографии и други материали без помощ от спонсори или от отбора, само с твои лични пари
* Не комерсиализирай вътрешността на твоята група, продавайки материали на хора които не са част от нея
* Не опетнявай с интриги и спекулации името на отбора за който даваш сърцето си

Това е моят дом, не си го давам

За първи път, когато стъпих в този дом не си го спомням, бях малък, но си спомням, че беше хубаво, много хубаво. Е, един дом малко странен, можеш да влизаш в него от август до май, отворен е една събота, а другата – не. По някой път отваря и през седмицата.

Винаги е имало една голяма градина в този дом. Някога е добре поддържана, друг път – не чак толкова, но винаги е ярко зелена. Това е една градина на която не може да се отиде, но е хубава за гледане.

Когато влезнах за първи път не познавах никого, но имах чувството, че всички ме познават. В този дом често се пее. Пее се ясно и с гордост, по някога се губи ентусиазма, но бързо се възвръща началния заряд. Няма място за бездушници в този дом, който влиза не го прави от мода или защото там ходят приятели. Който живее в този дом знае правилата, придържа се към тях и ги защитава.

В този дом изживях страхотни емоции. Винаги съм влизал с ентусиазъм, често излизам изпълнен с радост или страшна мъка. Познавам го този дом по добре от мен самия. Винаги се приближавам към него с бодра крачка, горд, че ще влеза. Някои казват, че мач се гледал по добре по телевизията, в къщи. Не разбирам. Та домът на футбола винаги е бил тук. Как могат тези хора да говорят за други неща? Не разбирам. Предпочитам да се радвам няколко секунди след като са вкарали в другата, далечната врата, от колкото да гледам по телевизията седем повторения от различни ъгли. Предпочитам да съм в тълпата и да попитам “Кой вкара? Кой вкара?”. Предпочитам да не разбирам и нищо когато атаката е бърза, на скорост. Предпочитам да гледам мача на откъси защото пред мен се развява огромно знаме. Нищо не може да ме разубеди, това е моят дом!

Аз от този дом няма да си отида никога. Ще остана тук до края. Измисляйте си кабелните телевизии, сателитните антени и каквито си искате космически декодери. Аз съм роден на стадиона и там ще си умра. Ще продължавам да прескачам обеди и вечери за да тичам по стадионите. Ще продължавам да не излизам петък или събота вечер за да мога да ходя на гостуванията. Ще продължавам да ставам рано с риск да ми се приспи по пътя. Ще се прибирам късно вечер, а дори и на следващия ден, ще продължавам да стискам шала на врата през зимата и да си мокря главата през лятото.

Но вече има хора на които им е забранено да влизат в тази къща. Хора, чиято вина е единствено, че я обичат много. Заради толкова много любов са задължени да стоят далеч. Те са истинските и единствени господари на тази къща. Онези, които в нейна защита са дали най-ценното, без да искат нищо в замяна. Една горичка, няколко входа, асфалтена алейка, високи стълбища по които като се качваш винаги притичваш. Това е най-хубавата къща на света!

В чест на всички наши братя със забрани!
Ултра движението и политическите влияния върху него.

Срещайки проблема с расизма по италианските стадиони, се поражда необходимостта да разучим цялостната история на ULTRAS през годините за да разберем процесите довели до масовото разпространяване на расизма и десния екстремизъм в нея. Италианският термин “ULTRA” e често превеждан на английски като “hooligan” и то дори от много италиански журналисти както и чуждестранни такива. Въпреки това ако проверим значението на тези две думи скоро ще разберем че те не значат едно и също нещо. Думата “hooligan” идва от името на банда активна през късните години на 80-те в Англия, известна със своята агресивност. Терминът описва тези фенове като биячи, докато думата “ultra” обхваща повече неща. Думата “ultra” идва директно от политиката ( поддръжниците на френските крале – левите групи след 68-а ) и се свързва с политическия екстремизъм. Тази разлика е основополагаща за изследването което правим на историята на “ultra” движението в Италия. Английския футболен хулиганизъм е свързан със сформирането на групи от млади хора които изразяват тяхната подкрепа по нов по-агресивен начин отколкото в Европа. Освен това в различните страни движението се развива по различен начин свързан с местната култура, социалната и политическа ситуация в страната. Това разделя пътя по който поемат “Ultras” и английските хулигани. В частност, “ultra” феномена показва такава степен на разграничаване от английския модел, че в късните 80, става на свой ред пример за други европейски страни ( в частнос Средиземноморските страни като Испания, Гърция, бившите Югославски републики, южна Франция и някой от балтийските републики).

В Италия раждането на “ultra” групите става силно политизирано – процес който грубо ще опишем в момента. В Италия излиза на бял свят една странност която достига своя връх между края на Втората световна война и 70-те години. Политическите конфликти са навсякъде в страната и завладяват целия публичен живот. Спортните събития се превръщат в метод за изразяване на консервативните (често смятани за про-фашистки) виждания, или тези свързани с комунистическите такива. Това противопоставяне е силно забележимо и във футбола дотолкова че можем да разграничим отборите на базата на социалния статус на техните привърженици и на географското им положение кадето различни политически идеи са особено силни. В Милано, “Милан” представя отбора на работническата класа, докато “Интер” е отбора на средната класа на Милано и предградията му и се свързва с консервативните десни виждания. Политическото влияние в района автоматично повлиява на най-големите отбори в областта – в комунистическа Emilia, феновете на “Bologna” неизбежно са леви, докато тези на “Verona” стават символ на консервативните десни идеи (Veneto).

Toва правило важи дори и за първите групи привърженици организирани от клубното ръководство в ранните 60 станали необходими за да е продават билетите и да се организират посещенията на гостуванията на отбора. Например няколко клуба на Интер , организирани от от Servellо (представител на Италианското социално движение и начело на клубната управа) са дотолкова свързани с политическите си виждания, че например първата “ultras” група на Интер е създадена от членове отделили се от групата на младите привърженици на Италианското Социално Движение.

Някой привърженици на Торино не крият своите политически виждания и често издигат политически призиви и често създават размирици, натъквайки се на фашистки срещи. През 1964 година феновете на Торино от “Fedelissimi” нападат фашистки митинг в Бергамо. Погледнато в силно политизирания контекст, появата на младите “бунтари” от 60те години и последвалото създаване на “ultra” групите не са само проява на социално и културно поведение, но и рожба на политическата ситуация. В Англия, уличните субкултури свързани с рок музиката подпомагат раждането и развитието на организирания хулиганизъм характеризиращ се със силна привързаност към своята територия, много тежки критерии за влизане, защита от външни хора, агресивно поведение и др. Тези правила се разпространяват из останалата част от европейските страни по различни пътища. В Италия някой от тези младежки “правила” стават известни точно по времето на студентските протести (1968-1969) и на големите безредици създадени от работниците във фабриките и са много силно повлияни от тях.В Италия протестните движения не са свързани само със студентите, а включват голяма част от младите работници със сини якички (бел. има предвид работниците във фабриките). На базата на тези протестни движения младите хора започват да се събират на малки и средни групи организирани по лениниските идеи. Тези групи заемат италианските улици и площади, срещащи постоянна опозиция от полицията и организираните десни групи.Тези групи контролират точно местата на улицата кадето процъфтява уличната субкултура. В следствие на това политически виждания започват да се смесват и се раждат нови идеи и стилове. Появява се и още една субкултура съчетаваща типичното за младите бунтатство и антиконсервативни идеи.

Това е раждането на “Ultras” групите. Първата от тези групи е наричана Fossa dei Leoni (пещерата на лъва) и е сформирана през 1968 от привърженици на Милан. Последва създаването на “Boys” на Интер и “Red and Blue Commandos” на Болония, заедно с други групи които взимат имената си директно от политиката – (започвайки от “Ultras” през 1971 от Сампдория, Tupamaros, Fedayn но също така и Folgore и Vigilantes и тн.). Всички тези групи са явно запленени от английския хулиганизъм и когато английски и италиански привърженици имат възможност да се срещнат те имат шанса да направят сравнения: Първите италиански “ultras” започват да се открояват от другите обличайки се по определен начин и заемайки определено място на стадиона което лека полека става недостъпно за другите привърженици на отбора. Те също така подкрепят отбора си чрез непрестанно пеене през мача и агресивно държание към противниковите съперници. Въпреки това италианските “ultras” приличат на едно друго социално явление – малките екстремистки политически групи заемащи улиците и площадите, представящи войнствен модел на поведение. Ясно се вижда че “ultras” групите възприемат стила на тези политически групи, взимайки тяхната организация и структурни характеристики, както и някой анти културни такива. При групите с крайно десни идеи, нещата стоят по различен начин. Това се случва със следните отбори: Inter, Lazio и Verоna. В тези случеи изглежда че Италианското Социално Движение, забранено от улиците и площадите, се опитва да се възползва от антисоциалноста и бунтарството на младите футболни привърженици, събиращи се на стадионите и да им внуши политическите си разбирания. Например в Милано, ключови фигурни в Италианското Социално Движение са сред създателите на “Boys Inter” а в Рим има много голям брой крайно десни сред ултрасите на Lazio. Toва е комбинация от една футболна култура по-малко зависима от работническата класа и от политически групи определящи спецификата на “ultras” движението. То не е съставено само на базата на хора от работническата класа (както е в Англия), а обхваща хора от различни социални класи. Ultra движението е съставено и от хора “Експериментиращи с масовото насилие на политическото поле” (не само хора от работническата класа но и от долните слоеве на средната класа, и хора т средната класа, не само с леви но и с десни идеи) и от “хора експериментиращи с масовото насилие за решаване на всички проблеми”(месни банди). Нека сега разгледаме по детайлно някой от специфичните характеристики разграничаващи италианските групи от останалите европейски такива в този период. Ще видим че комбинацията между футболната подкрепа и политическата дейност е абсорбирана от “ultras” групите и това е явно в тяхното поведени и структура на организация

. Въпреки че “ultras” групите са привързани към насилието(точно като английските им братовчеди), създават приятелства или вражески отношения с други привърженици, основаващи се на традиционните връзки между отбори и градове, политическите тенденции в даден отбор скоро променя тези приятелства и става основа за нови. Например левите привърженици на Болония стават врагове с десните на Верона, а в същото време създават приятелски отношения с ултрас групите на Милан които споделят техните леви виждания.Освен това ултрасите директно заимстват начина си на обличане от политическите групи: камуфлажните якета с много значки,сини дъки, шапки в стил “balaclava” и тн. като цяло карат ултраса да прилича на един градски партизанин. Освен това в италианските стадиони, ултрасите започват да използват металните барабани взети назаем от митингите и шествията, използвайки ги да им акомпанират в песните. Призивите които феновете пеят непрестанно също са взети от политиката. Знамена и огромни транспаранти, типични за политическите демонстрации също така се появяват по стадионите. Също така ултрас групите са много по-отворени към света от колкото “hooligans”. Ultras приемат доста голямо количество жени (нещо което го няма другаде в европа) и правят директни прояви за набиране на членове. Всички тези характеристики показват сериозни организационни различия между групите в Италия и английския модел. Докато англичаните и другите европейски фенове правят главно спонтаннти неща като веене на шалове от всички постигайки ефект на море от хора, то италианците чувстват, че е от първостепенно значение тези неща да се планират по-добре по пример на политическите движения и често се налагат сбирки през седмицата, за да се получи зрелищно веене на знамена, направата на такива насочени срещу противника, направата на материали за да се самофинансират и тн…

За да добием цялостна представа някои други неща също трябва да се кажат. Ултрасите са много сходни с английските хулигани и се чувстват силно привързани към клубните цветове и силно свързани с популярната култура на подкрепа на отбора. За това те заемат евтините места, гледайки мача дори без да сядат, постоянно черпейки вдъхновение от традициите. Тъкмо по този начин те съживяват обичая в Наполи за използване на петарди (бомби) и димки и факли когато отбора влиза на стадиона, което става в последствие част от почти всяка хореография. Също така се възобновява традицията на представяне на вражеското “погребение”, марширувайки като на погребение с ковчег обвит със знамето на противника. Приемането на някои популярни културни влияния, заедно с други характеристики на “ultras” правят тази култура силно атрактивна за младите и правят по-лесно постигането на целта им – да властват над цялата curva. Тези черти характеризират “ultras” движението което се ражда през 70те. С течение на времето развитието на това движение е постоянно и върви ръка за ръка със значимо нарастване на сблъсъците между вражески привърженици. Въпреки всичко чак през 1975та година и по-точно на 21ви декември 1975 ултра феномена демонстрира дълбоките си корени сред основната част на привържениците на отборите до такава степен че италианската футболна федерация се принуждава да създаде “ден на приятелството” срещу “командосите” създаващи насилие, в противовес на жестоките сблъсъци през 74/75та. Така стигаме до периода който може да бъде разглеждан като втори за ултра движението и той заема годините от 1977 до 1983. По време на този период и в останалата част на Европа се наблюдава силно увеличение на насилието поради разрастването на силно военизираните хулигански групи. Различни фактори допринасят за тяхното развитие – на първо място нуждата за по голяма планираност поради засилените полицейски мерки, както и разрастването на младежките субкултури в края на 70-те. Най-вече скинхед стила става доминиращ в северните европейски стадиони поради засилващите се тенденции на ксенофобия и расизъм (в самите скинхед групи), този стил прави най-насилствените хулигански групи да приемат по крайно десни позиции. По това време крайно дясни групи се опитват да повлияят и манипулират хулиганските групи в Англия и Германия.

В Италия процесите са частично различни от тези в другите европейски страни. яерно е, че “ultras” контролирани от десни заздравяват позициите си, но въпреки това социалната сцена напълно контролирана от левите. Групите които са били контролирани от крайно левите не се притесняват от пробиви на крайно десни групи. Дори скинхед движението “закъснява” с няколко години и е по ограничено като влияние само в определени региони. Въпреки това в Италия насилието нараства, но това се приписва на политическите движения отричащи представите от 70-те което води до нарастване на гнева у хората и чувството на изолация и води до жестоки сблъсъци през 1977 между фенове и полицията, между леви и десни и също така между самите групи помежду си. Освен това както се получава и по площадите по време на демонстрациите по стадионите се наблюдава и нарастване на употребата на незаконни оръжия – ножове, железни прътове и ракетомети. Имената на новите групи са все още силно повлияни от политическата ситуация през тези години: много групи се наричат “Brigades” на името на терористични групи активни в този период и се появяват някой символи на крайно левия тероризъм ( петолъчката на Червените Бригади (бел. iggy Red Brigades е общо понятие за една дузина леви утрепки с шмайзери по горите) и на десния тероризъм (двуострата брадва символ на “Ordine Nuovo” (бел. iggy “Новия Ред”)).Става все по разпространено ултра групите да търсят сблъсъци извън стадионите за да избегнат полицейския контрол. Нарастването на насилието е видно от смърта на привърженик на Lazio през 1979 преди началото на дербито между Roma И Lazio.В същия ден инциденти причиняват много жертви в Асколи, Милано и Бреша. Въпреки това в този период ултра групите придобиват пълен контрол върху трибуните. Преди да бъдат допуснати до елита или ядрото на ултра групата младите и неопитни членове трябвало да издържат серия от тестове за да демонстрират тяхната надеждност не само от бойна гледна точка но и да покажат надеждност, организираност и цялостно поведение.Изблиците на насилие се появяват само в мачове между отбори, традиционно враждуващи по между си, с големи ултрас групи. По този начин насилието става някак си контролирано. Ако някой покаже че не може да бъде ефективен, игнорира по-старите членове, и по този начин застрашава безопасноста на групата то той бива изгонван.В същия период числеността на ултра движението нараства заедно със оганизираноста и структурноста им.

Тези години стават свидетели на раждането на “Директоратите”, модел взет от крайно левите политически партии. Функцията на Директоратите е била да координира нарастващия брой дейности извършвани от “ultras” групите. На този етап тези дейности са били свързани с конкретния клуб, начините на сдобиване с билети и организирането на гостувания. В този етап се засилва връзката с клубните управи. За да дадем пример на дейностите извършвани от ултрас групите в края на 70те ще цитираме интервю дадено от един от лидерите на ултрасите на Торино: “…Лидерите са осем включително с мен…всеки от нас си има собствени задачи. Жените основно се занимават с финансовия аспект и са почти напълно отговорни за знамената и барабаните. Ние се занимаваме повече с връзките с клубната управа…има специфични задачи: организиране на гостувания, питания за цени, разписания и наемане на автобуси, както и да се занимаваме с материалите, например кърпене на знамената и така нататък, правене на лепенки и фланелки и носим отговорност за факлите и конфетите (бел. как да каже човека бомби пред журналиста ), взимане на билети от клубната управа, постоянно контактуване с отбора, както и с други клубове…Колкото до финансирането, навремето основна част от парите освен тези които събирахме помежду си бяха приходите от продажбата на различни материали: фланелки, лепенки и шалове носещи “ultra” върху себе си. Но тогава управата на Торино реши че това не е много елегантно за това ни каза да документираме нашите разходи и те ще ги изплащат” Между 1983-1989, “ultras” движението достига дори и стадионите на провинциалните градове и тези отбори които играят в по-долните девизии, събиращи младежи от всички прослойки на обществото.

Принадлежноста към определена социална прослойка не означава вече нищо – често се наблюдават хора с добри работи и висока степен на образование както и момчета от много заможни фамилии, женени мъже със стабилен живот стават част от “ultras”. Често точно в малките богати провинциални градове се срещат най-насилствените ултрас групи например Ascoli, Cesena, Verona и Udine. В градове като тези се появява връзката между “ultras” културата и историческата омраза между градовете. По това време ултрасите са основно повлияни от местата гордост, елемент гарантиращ тяхната идентичност. Преди свързвахме сблъсъците основно с политическите различия и нуждата да се защити трибуната от “нашествениците”, докато в този период, със залеза на политическите влияния (80те) ситуацията се променя. През тези години ситуацията в “ultras” движенията е следната : най голямо значение се отделя на регионалната и местна идентичност и стари вражди между различни части на страната.По тяхната логика техния роден град се възприема като татковина (бел. iggy пълен Fatherland ). През това време, традиционно големите групи изпадат в кризисен период. Те трябва да се справят със засилването на мерките за сигурност по стадионите.

Контрола на групите пътуващи за гостувания също се засилва. Освен това се наблюдава и първата смяна на поколенията в йерархията на ултрасите. Някой каризматични лидери, активни и в политическия живот напускат сцената често поради многото репресии към тях от страна на полицията. Някои други губят своето влияние поради зависимост от наркотици. През това време по стадионите се наблюдава раждането на нови групи, създадени от много млади момчета (14-16 годишни), често нехаресвани от другите групи. Тези нови групи в края на краищата успяват и заемат тяхно собствено място на стадиона зад знамето си. Техните имена показват от каде са черпели вдъхновение и се различават силно от имената на групите създадени през 70те: в този период се създават групи с имена като “Wild Kaos”.”Тhe Sconvolts” (бел. iggy грубо преведено като разгневените/недоволните хора),”Verona Alcohol”, “Nuclei Sconvolti” и тн… Тези групи основно се интерисуват от това да се бият. Техния модел на подражание вече не е модерния урбан партизанин а младия супер бияч от “Clockwork Orange”, чието лице започва да се появява в различни курви заменяйки портрета на Че Гевара. Новите групи са резултат на период в който обществото е доминирано от хедонизъм и недоволство към политическата и социална ситуация. Поглеждайки към стила им виждаме много от старите “ultras”-шовинизъм, насилие и нетолерантност, както и появата на “paninaro” (бел. iggy движение сходно на casual).

Всички тези групи са сформирани между 1983 и 1985 и се доказват като още по опитни в бягането от полицейските мерки. Те лесно избягвали органите на реда като сменяли външния си вид. Те не се интересуват от съществуващите приятелства и ги нарушават създавайки проблеми поради тяхното неконтролируемо насилие и честа употреба на ножове. С тези си характеристики много от тези групи приемат принципа “монопол на насилието” който остава и до този момент. Докато в другите страни заздравяването на “крайните фенове” и насилието ги разграничават, то в Италия това не се случват и връзката между “ultras” и нормалните фенове и много силна.
Внимание, крадат ни футбола !

Често мислих за тази статия. Често тя започваше различно. Днес тя започва така: “Затворници на една вяра”Prigionieri di una fede – SS Lazio).Ние много добре разбираме какво искат да кажат привържениците на Лацио: пълно отдаване на цветовете на клуба който обичаме.

Но сега се замислям за всички нас. За привържениците. Разбира се аз никога няма да мога да махна ултра одеждата. Винаги ще виждам света, през очите на онези които гледат мача от най-лошите места на стадиона. През очите на тези които не търсят удобството в път за да гледат отбора си. Е, аз съм един ултрас. Няма от какво да се извинявам на другите фенове но днес аз ще съм и техния глас.

Това е истина – ние сме затворници. Футбола се променя малко по малко в нещо друго. И ние не можем да направим нищо по въпроса. Невидимите решетки на затвора на бъдещето ни държат на мястото кадето се намираме. Или трябва да говоря в минало време ? Кадето се намирахме ???

Когато футбола е бил открит други спортове са били на мода. Тенис, ръгби, крикет, бокс и тн. са били на първите страници на вестниците. Играчите и особено феновете на футбола са били считани като лошата част на обществото. Работници, трудоваци, глупаци и хора от лошите квартали.

Като спорт трябва да призная, че футбола не е нещо особено. Твърде много хора гонят топката, а също така и отнема около 2 часа…Е, тогава каде е магията ?? Как е възможно футбола да бъде “краля на спортовете” ??? Отговора е прост и същевременно болезнен – ЗАРАДИ ФЕНОВЕТЕ. Заради хората. Защо болезнен? Защото заради това той ще “умре”. Сега всички (банкери, добри хора, семейни хора, жени,бебета, неродени деца) искат да идат на това “ШОУ”. Полудявам когато чуя тази дума “шоу” !!! Не са ли цирка, театъра,операта, хандбала, баскетбола,формула 1 и дисниленд достатъчни ???Защо искат да ни отнемат тази последна наслада? Последното място където може да отидеш и да се чувстваш свободен ? Свободен да псуваш, да плюеш, да говориш силно, да пиеш с приятели, да преживееш приключението на едно гостуване. Трябва ли всички да бъдем каквито ни искате ?? Да седим на стол , да пляскаме с ръце, а може би и да носим правилната марка парфюм. Да не може да крещим защото на съседната седалка седи 9 годишно момиче. Да не може да псуваме защото жена на високи токчета до нас не може да понесе тази грубост??? Дали наистина трябва да си продам къщата за да присъствам на мач от световното първенство ? Билета за мача стана толкова важен, че вече пишат името, адреса ти и роднините ти до пето коляно на него. За да бъдеш принуден да седиш на топъл стол, да пиеш Пепси и да ядеш хот дог??
Къде е футбола?

Това привърженици ли са ? Зъболекари и доктори със заплати над 5 000 евро. Какво разбират те за неща като съдба, чест и страст. Те си купуват шалове адидас и фланелки на официални курви като Фиго, Виери, Бекъм и тн…

Докато тези клоуни се показват по телевизията и се снимат от журналистите, нашите усилия ще са безполезни. Каква наслада ни носят журналистите като показват глупави снимки нон стоп. Мъже с големи шкембета и шапки с формата на кашкавал и дебели жени с боядисани лица. Глупави клоуни с маски и криле които стават за да ги види семейството им в къщи когато топката достигне тъча или корнера. Повръща ми са от това. Иска ти се да изключиш телевизора. Меркантилизма е достигнал всяка част на футболния феномен. Например топките. Те се превърнаха в нещо ужасно. Като че ли идват от някой от онези лоши филми с извънземни. Те са сребристи или бронзови, със странни дизайни. Сякаш всичко се играе на някой Плейстейшън, а не на истинска трева за истински мъже.

Какво повече мога да кажа за ФИФА и УЕФА ? Всяка година те се борят за повече власт и да завземат повече източници на приходи. Последната им творба: световно първенство за клубове. Още един турнир създаден специално за големите отбори. Тези ужасни машини произвеждат само медали и пари. Каква чест, каква традиция има клуб като Реал Мадрид ? Къде е местният патриотизъм ? Героите родени и израснали в духа на района от който са. Те всички са готови да продадът душите си за надница от 4 до 5 милиона евро. Професионален футбол !!! Какво значи наистина това ? Официалната трансформация на страстта в меркантилизъм! В ПАРИ.

Има организирани кампании целящи да махнат ултра движението от спорта. Много високи цени, невъзможност да си купиш билет, особено за гостуванията. Специални закони(синоним на противоконституционни закони), прикритие за отнемане на човешките права. Това се случва със съдействието на пресата която е жадна за инциденти. Снимането и раздуването на малки инциденти. Разбира се големите неща остават неразказани. Доказателство за техния “професионализъм”. Но тези хора са напълно луди. Те не разбират че като изтласкват организираната подкрепа в спорта, губиш всякаква форма на контрол. Най добрия пример за това разбира се е хулиганският свят. Англичани, Холандци, германци и от скоро Поляци и руснаци нямат нищо общо със самия спорт. Те си организират боища по равни бройки и се избиват. Без полиция, на отдаличени места. Ясно е че искат да наложат американския модел в спортовете. На стадиона мир и хотдог, а от вън въоражени банди и пристрастени луди хора.

Не искам и да споменавам големите произволи на органите на реда. Забрана за гостувания, забрана за палене на факли, забрана на 100% законни съобщения…

Ние се чувстваме като мравки смачкани от една дяволска машина. Но пука ли му на някой ? Ние сме считани за престъпници ??? Изведнъж няма мас медии, няма справедливост, няма закони ???
Ултрас – от модата към начина на живот

Много хора питат ” Какво е Ултра ?” На въпрос като този е много трудно да се отговори, но моето мнение е че това е една огромна любов, една любов която се предава вътре на стадиона, подкрепа, критика…НАМЕСА. Ултра е намеса и участиве във всичко, от живота на клуба до начина на нашето собствено съществуване. З това следвайки тези мисли искам да кажа, че в Португалия да си ултрас е по скоро въпрос на мода. Казвам това с голяма доза тъга. Ако отида на някой мач от “Суперлигата” мога да видя как другите, а и в моята група има почти двойно повече хора. Защо ? Защото обичат Бейра-Мар ? Не мисля, хората които обичат и се индентифицират с отбора са винаги в нашия сектор. Основната част от хората се присъединяват към групите за да гледат големите мачове, за да имат карта и шал, само за да каже “Аз съм ултрас”. И това са хората, които много пъти уронват престижа на “тяхната” група. Ако попитаме хората кой поддържа техния отбор във всички мачове съм абсолютно сигурен, че ще има много мислещи като мен. И за това питам. Как да се борим с тази ситуация ? Въпрос на който не мога да намеря отговор. Друго нещо което не разбирам са малките отбори с по две групи, едната от които се опитва да стане водеща, а другата заявява че не се индефицира като част на първата…резултата е много слаба подкрепа на отбора. Но за щастие все още съществуват хора които обичат и чувстват групата като връзка с отбора и мислят през целия ден за отбора и за групата си. Тези хора са душата на групата, хората които дават всичко за отбора си и в дните преди мачовете не могат да спят, тези хора отиват на стадионите много часове преди да започне мача, тези хора не отиват на училище или на работа само за да видят тренировка или мач на отбора, тези хора стоят по цял ден рисувайки знамена и флагове, и всичко това само заради любимия отбор. Хора, помогнете на групата си, пейте за отбора, бъдете заедно в името на вашия идеал !

Sportal.bg

Подобни

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

:bg:  :fans:  :topka:  :bira:  :1:  :happy:  :red:  :ole:  :good:  :nazdrave:  :wacko:  :yahoo:  :smqh:  :cry:  :2:  :facepalm:  :blue-white:  :red-white:  :white-black:  :yellow-black: 
 

Back to top button

Установихме, че използвате Adblocker или друг софтуер, който не зарежда цялата версия на сайта ни.

Please consider supporting us by disabling your ad blocker