Само в TribunaPlovdiv.bg: Каква е причината за “задушните” хиксове на Ботев (Пд) в последно време?
Трето поредно равенство. Нещо не е наред. “Трябва да седнем и да си поговорим”, както каза Тодор Неделев.
Бултрасите вдигат учудени очи и се питат как стана така, че носителят на Купата и Суперкупата, отборът в най-силна серия през септември и октомври, не успя да задържи нивото поне още няколко седмици – до Нова година, а намали оборотите мъчително. Не фатално, но мъчително.
В последните 6 мача Ботев (Пд) регистрира 4 равенства и 2 победи (3 поредни хикса) в шампионата. Не можем обаче да критикуваме ефективността пред гола, след като тимът на Николай Киров не е вкарал само в един от тези шест мача – при хикса с Дунав в Русе 0:0. В останалите срещи “канарите” са отбелязали поне по едно попадение, а голмайсторите са двама души – Тодор Неделев и Стивън Петков с по 3 гола.
Ботев (Пд) вкарва. Просто не може да запази преднината си. Това стана и в двата последни мача на тима – при равенствата с ЦСКА-София 1:1 и Септември (Сф) 1:1, откъдето поне в един можеха да се вземат 3-те точки. В първия хиксът дойде след автогол 10 минути преди края на двубоя. Ботев (Пд) стоеше стабилно “отзад” и с всички сили дебнеше първи успех на “Армията” от почти 30 години, но в крайна сметка Лазар Марин не прецени добре едно полувисоко центриране и заби топката в собствената си врата.
Във втория, след едно рутинно подаване в полето на “канарите”, защитата се засуети и единствено видя как играчът на Септември Гади изравни за своя тим с глава, надскачайки играч на съперника.
Подобен проблем имаше и при гола на Славия преди няколко седмици на “Коматево” (1:1). Именно след този двубой стартира серията от три поредни хикса за Ботев (Пд). Тогава в средата на първата част Иван Минчев бе оставан сам в пеналта пред наказателното поле. Линията на защитата на “жълто-черните” бе прибрана много “ниско”, очакваща центриране около дузпата или вратарското поле. Топката обаче бе върната от фланга към пеналтерията и там Минчев, който нямаше човек до себе си на периметър от поне 5 метра във всяка посока, шутира от далеч и матира Чворович. Грешката може би бе, че вътрешните халфове на тима – Меледже и Серкан, продължиха да се движат със защитниците навътре в полето и оставиха напълно свободен играча на Славия. Впоследствие Ботев (Пд) изравни, но хиксът не бе по вкуса на отбора, който бе подгонил Левски за “третото място”.
Всъщност проблемите на пловдивчани в защита се видяха още в двубоя за Купата срещу Царско село. Въпреки че тимът се добра до шизофреничния успех с 4:3, момчетата на Киров допуснаха много леки, да не кажем патологично махленски попадения от втородивизионния отбор.
Особено първите два гола във вратата на Кайзер бяха меко казано смехотворни. В онзи двубой централни защитници бяха юношите Димитров и Терзиев, но всяко подаване в зоната по между им носеше опасност. Топката не бе изчиствана навреме и лесно оставаше в играчи на Царско село в полето на “жълто-черните”.
Третият гол дойде след удар отдалеч, но бе идентичен като този срещу Славия няколко седмици по-късно. Играчите на Киров отново не изчистиха добре топката и тя попадна във футболист на съперника. В случая това бе Светослав Динков, който имаше човек на гърба си. Това обаче никак не му попречи да се обърне и да забие по красив начин топката във вратата на Кайзер.
В конкретната среща централната двойка не бе титулярна – в отсъствието на Димов, но проблемите бяха видими. Лошо позициониране, закъсняване при борбата за високи топки, слаб синхрон между отделните звена в отбрана и много пространства за съперника.
Естеството на головете във вратата на Ботев (Пд) обикновено се припокриват с това, което често казваме за колебливите отбори в защита – “през целия двубой може не си давал пространства на съперника, да си стоял близо до него, но в крайна сметка едно бързо разиграване или подаване може да те хване неподготвен”.
Ако се върнем към думите на Николай Киров за онзи прословут “30-ти метър”, където липсва майсторското завършващо подаване или докосване на атакуващите играчи, трябва да кажем, че Ботев (Пд) леко позагуби и от остротата си в нападение. Помним мачовете с Левски, Локомотив (Пд) и Септември на “Коматево”, където “канарчетата” наистина се забавляваха с топката. Атаките бяха разнообразни, ударите бяха като цял куп коледни подаръци, а и ефективността бе убийствена – 10 гола в тези три домакинства.
Това изчезна. В момента на тима му липсват и головете на Фернандо Виана – единственият чужденец с 4 попадения в един мач за отбора – срещу Септември (Сф) при победата с 5:0 през октомври. След онази фиеста обаче смъртоносния завършек на Виана се изпари и, както споменахме по-горе, головете за “канарите” в последно време идват само от двама играчи – Стивън Петков и Тодор Неделев.
Едва ли в Ботев (Пд) си представят, че най-резултатната резерва в клубния летопис – с 6 попадения след влизане от пейката, ще измъква вечно отбора. Това е нелогично.
Можем обаче да бъдем критични към формата на някои отделни състезатели, които позагубиха мощта в играта си. Най-вече става дума за сензацията от началото на сезона Дуде Ндунгала. “Слизанията” му по крилата през месеците септември и през първата половина на октомври бяха съвършени. Те носеха огромна доза квалитет в нападенията на Ботев (Пд). И те обаче позатихната, което само отне от вариативността в предни позиции. Както сами видяхте, Киров остави Дуде резерва срещу Септември.
В споменатите 6 мача головете за “жълто-черните” падат или от дузпи, както TribunaPlovdiv.bg отбеляза в свой материал по-рано през деня, или от статични положения и изсипани топки в полето на съперника. Такива бяха головете срещу Верея, Славия и Пирин. Срещу тези съперници именно Петков бе консумиращата личност в полето на противника. Неделев вкара хубав гол срещу Пирин след качествено заучено положение, но при равенства с ЦСКА-София и Септември попаденията идваха неизменно от дузпи.
Всичко това говори за спад на цялостната ефикасност на отбора и в двете фази на играта. Защитата е мека, а нападението “настинало” в периода на непрекъснатите температурни амплитуди през тази есен.
До края на годината Киров и неговите футболисти се изправят срещу директния съперник за по-добра позиция в “първата шестица” – Берое, Черно море, Етър (ВТ). Идва и двубой за Купата, където на 1/4 финалите “канарите” посрещат Литекс (Ловеч). В момента Ботев (Пд) се намира на 5-та позиция в класирането с актив от 27т., на 3 зад Берое.
Сухата статистика показва, че при успех само в две от четирите равенства, “жълто-черните” щяха да дишат във врата на Левски с 31т. и да гледат смело към пролетния дял на шампионата със самочувствието на претендент за “тройката”. Разбира се, това още не е късно да стане, просто загубените точки създават някак “задушна” атмосфера, дело на пропуснатите шансове.
Ванеса Иванова/ TribunaPlovdiv.bg
Видео: Диема
