Александър Тунчев: Очаквам тежък мач с ЦСКА-София, финалът за Купата даде голям тласък на отбора

Помощник-треньорът на Локомотив Пловдив Александър Тунчев даде обшипно интервю пред “Тема спорт” преди днешното дерби на Лаута между Локо и ЦСКА-София. Както е известно, бившият централен защитник е ставал шампион с двата отбора, а освен това е играл и в английските Лестър и Кристъл Палас.

– Сашо, каква е обстановката в отбора след паузата в шампионата и преди сблъсъка с ЦСКА на “Лаута”?

– Нещата са на добро ниво. Успяхме да направим една миниподготовка. Да се надяваме, че с нея ще изкараме до края на есенния дял. Хубавото е, че нямаме проблеми с контузени и наказани футболисти.

– Какво очакваш от двубоя с ЦСКА, в който мина част от кариерата ти като играч?

– Мачът ще е тежък. С Левски и ЦСКА двубоите са такива и имат по-различен заряд, както и дербито с Ботев. С Лудогорец също е тежко. Но това са двубоите, които носят повече страст и самочувствие. Имахме време по-подробно да се запознаем с играта на ЦСКА при новия им старши треньор. Вярвам, че ще успеем да подготвим футболистите по най-добрия начин.

– Кои футболисти на ЦСКА ти правят най-силно впечатление и с кои трябва да внимавате?

– В средата на терена Кристиян Малинов върши доста черна работа. Евандро е на високо ниво и често бележи. Чета, че в игра се завръщат Тиаго и Пинто, които определено носят разнообразие с действията си. Интересни футболисти.

– Как виждаш нещата в защитата на ЦСКА, където игра и ти на “Армията”?

– За мен липсата на Бодуров е голям минус за ЦСКА. Мисля, че в отбрана изпитват доста затруднения и там е слабото им място. С Бодуров щеше да е съвсем различно, защото познавам добре начина му на игра. Боец е.

– Очаквахте ли в Локомотив това силно начало на сезона?

– Чак да е очаквано, не знам. Подготвили сме се за това нещо и засега ни се получава. Направихме добра подготовка през лятото, а и с оглед мачовете, които изиграхме в Лига Европа, мисля, че нещата са закономерни. Натрупахме опит, отборът е no-обигран, колективът е солиден и нещата се получават.

– Докъде се простират амбициите на черно-белите в шампионата?

– Всеки един от нас има своите мечти. Ако продължаваме по същия начин, можем да постигнем много. Всичко си зависи от нас. Целта си я определяме самите ние. Едни медали не биха ни стояли лошо на гърдите в края на сезона. Спечеленият финал за Купата на България с Ботев през месец май даде голям тласък на отбора. От този момент нататък набрахме самочувствие. Пожелавам си да затвърдим добрите впечатления и в оставащите мачове до края на годината, пък после ще му мислим докъде можем да стигнем…

– Как се работи с треньор като Бруно Акрапович, който в началото не бе приет много добре от футболната общественост? Не е тайна, че има някои нетрадиционни за България методи…

– Определено не е лесно да се работи е него. Държи страшно много на дисциплината и страшно много изисква. Иска във всяка една тренировка всеки да се влага максимално. И тук говорим както за футболистите, така и за нас, помощниците. Концентрацията трябва по всяко време да е на максимум. От наблюденията, които имам в България мисля, че може би това ни липсва – дисциплината и влагането във всяка една тренировка. Както виждаме, когато отидем да играем в Европа, с изключение на Лудогорец, останалите отбори изпитваме доста неприятности и трудности.

– Като част от националния отбор през годините и играл в Англия какво е мнението ти за всичко това, което се случи в понеделник вечер на “Васил Левски”, а и последвалите събития?

– Може би е закономерно, след като в последните години националният ни отбор се движи слабо и слизаше все по-надолу и по-надолу по спиралата. А за последвалите промени във футбола ни не съм аз човекът, който да коментира.

– Смяташ ли, че освен Бирсент Карагарен и други играчи на Локомотив Пловдив имаха място в националния отбор?

– Най-лесно е да се хули след това, което се е случило, но определено при нас имаше поне още двама футболисти, които заслужаваха повиквателни с оглед представянето си напоследък. И вярвам, че щяха да се справят. На доста по-добро ниво са от някои, които бяха викнати. Но не искам да изпадам в конкретика и да говоря с имена. Минало е. Тепърва трябва да се мисли за бъдещето на националния отбор.

– Имаш ли амбиции да бъдеш старши треньор?

– Разбира се. Има го това в моите планове. Но тепърва има още какво да уча. Надявам се да успея да взема най-доброто от треньорите, с които съм работил, и евентуално един ден… Материята е сложна.

– Като гледаш нивото на футбола у нас и факта, че Георги Илиев и Мартин Камбуров са основни играчи, не си ли мислил и ти да се върнеш на терена?

– Не. Приключих, но това наистина не е хубаво. За жалост не са само те двамата. Почти във всеки отбор има такива футболисти. А това не говори добре за поколенията, които идват отдолу. Оттам няма нищо свежо, нищо качествено. Играчи на по над 35 години са 6 пъти по-добри и издръжливи от такива на 22-25 години, да речем. Надявам се, че за в бъдеще, в следващите 10 години, да успеем да извадим качествени момчета.

– Смяташ ли, че някой може да спре Лудогорец – Левски, ЦСКА, а защо не и вие?

– Ако интригата се задържи до края, да са три, четири отбора в битката за челото, дано и ние да сме още там, всичко може да се случи. Но към момента Лудогорец наистина са две класи над останалите отбори.

– Следиш ли процесите в ЦСКА? Там сякаш не могат да уцелят ваксата с треньорите, смениха се толкова много…

– Може би трябва да се даде някакво време на даден треньор. Все пак да изкара година, година и нещо. Нашият треньор го има за пример и на “Армията” може да го ползват. Почти всяка седмица го сменяха Бруно Акрапович, но президентът Христо Крушарски беше застанал твърдо зад него и каза: “Това е човекът”. Виждате, че сега резултатите са налице. Година и половина по-късно това нещо започна да дават резултати. А в България сме царе на това след два силни мача да величаем някого или обратното – след две загуби да кажем, че не става за нищо.

– Има ли шанс да навиете Георги Илиев да остане и за пролетта?

– Много трудно. Той си го е решил още преди да дойде в Локомотив. Беше категоричен, че иска шест месеца и се прибира във Варна. Но има време, може пък и да размисли. Макар че доколкото го познавам, ще е много трудно. Има и малко детенце.