Чувал с мазилка едва не убива една от звездите на Евро 2016
През 1999 г. Иван Перишич се ражда за втори път. Градът е Омиш, Южна Хърватия, мястото – прашна сграда на брега на Адриатика. Какво ги е довело тук, вече никой не помни, но са били трима, когато чувалът със строителни боклуци се стоварва върху единия от тях. Оцелелите се втурват при бащата на жертвата: “Върху Коко падна някаква мазилка. Лежи там, по-бързо!” “Жив ли е?” “Да, но не може да стане.”
Вдигат го, а в болницата разбират, че ако чувалът бил паднал 10 см по-вдясно, щял да го убие. Оперират счупеното му рамо и още същата година Перишич се озовава в Хайдук.
Наричат го Коко, т. е. Пилето. Той не се сърди, защото работи в бащината птицеферма и от 3-годишен знае как се чистят и зареждат инкубаторите за кокошки и носачки. Самият той предпочита друго прозвище – Аса.
Предишната година играел футбол, защото трябвало да се занимава с още нещо. През юни 1998 г. Хърватия достига четвъртфинал на световното във Франция и за мача с Германия майка му подготвя невиждана софра: овче сирене, говеждо задушено, торта, ракия за бащата, мляко за сина.
По телевизора гледат №7 – Альоша Асанович идолът на Средна Далмация – регионът, в който живее Перишич. Хърватия печели с 3:0 и отива на полуфинал! За какво повече може да се мечтае! Може би за място в състава на Хайдук като Асанович.
Минават 16 г. Отново домът в Омиш, претрупаната маса, поредното световно първенство, само че Иван Перишич вече не е на стола с възглавницата, а на екрана на плазмения телевизор – играе срещу Бразилия в мача на откриването в Сао Пауло, а седмица по-късно – в Манаус. Ако през 1998 г. някой беше казал, че Иван ще играе на брега на Амазонка, щяха да му се изсмеят. А той не само игра, но вкара гол. От в. “Свободна Далмация” звънят на баща му Анте и го молят да обясни какво става: синът му цял живот мечтае за Хайдук и когато на 17 г. попада там, изведнъж изчезва.
Да, треньорът на Хайдук Зоран Вулич взима Перишич – млад, крехък и къдрав – на летния лагер в Словения. В същото време назрява трансферът на Нико Кранчар в Портсмут и кой друг да го смени, ако не Перишич – вече е известен на юношеско ниво и търсен от академиите на Арсенал, Тотнъм и Аякс, така че можело да пуснат Кранчар и да освободят място за Иван. Плановете на Хайдук обаче развеселяват бившия треньор на Портсмут Ален Перен, оглавил междувременно Сошо. Той разбира, че Перишич до този момент е без професионален договор, заработва в Сплит като хамалин, а отборът вижда в него новия лидер. Перен се договаря с бащата на Перишич, пристига с частен самолет, взима Иван, сестра му и майка му и ги доставя на летище Euroairport Swiss, на час път от Сошо.
“Ама какво приказвате, Иван отлетя за Франция, за да ми спаси птицефермата” – обяснява Анте на репортера Винко Вукович. В същото време кокошият бизнес на Анте е затънал в дългове и Перен обещава да помогне, ако направят трансфера, заобикаляйки Хайдук. Арсенал и Аякс не обещават нищо подобно, дори не се обаждат, затова се налага да обясни на сина си: мечтата си е мечта, но семейният бизнес е важен, затова отиваш в Сошо.
Е, не е Катар, нито Кувейт – това е 15-ият отбор във френското първенство, но Хайдук сам си е виновен, задето се стиска за договор. В крайна сметка клубът от Сплит издейства дисквалификация на Перишич, който само тренира в Сошо, без да играе, и делото се протака. Сошо е принуден да заплати 360 000 евро, но Перен събира добър състав и клубът протяга ръка към евротурнирите. От 2007 до януари 2009 г. Иван рита във втория отбор на Сошо. След което Перен е поканен в Лион, а новият треньор на Сошо Фредерик Анц не познава Перишич. Така Иван се озовава под наем в Роселар, който изпада във втора белгийска лига. Най-обидното е, че бащата така ловко пропилява парите, че отново потъва в дългове. И отново всичко завършва зле.
Младежът обаче се съвзема и стъпва на краката си. Започва по-интензивно да бележи, спасява клуба от изпадане и най-важното – вкарва два гола на Брюж. Треньорът веднага му предлага: ела при нас. Така Иван облича екипа на един от най-богатите белгийски клубове. През 2009 г. предстои сблъсък с Партизан в евротурнирите. След като печелят дузпа, Перишич измолва топката от капитана Хьофкенс и изпълнява удара “Паненка”, но вратарят остава на място и спасява. На почивката Перишич е засипан с псувни първо на фламандски, после на холандски, и обещава да се реваншира второто полувреме. Вкарва два гола.
После медиите го включват в топ 10 на големите таланти на Източна Европа
Впоследствие Ивица Олич разказва как между оферти от Москва и Дортмунд избрал германската.
В Борусия Перишич също блести и вкарва много голове, включително най-важният срещу Арсенал – но пристига Ройс и хърватинът започва по-рядко да играе, обижда се (“Когато седя на скамейката, аз умирам”), а Клоп го нарича “мрънкалник”. Волфсбург го подмамва с двойна заплата, но както в Дортмунд, там също не става шампион въпреки няколкото десетки отбелязани голове, плюс спечелената Суперкупа. Интер плаща за него 16 млн. евро и там Перишич става втори снайперист след Икарди, а Конте моли да го привлекат в Челси.
Перишич е топ реализаторът на Хърватия в квалификационната фаза, отбелязвайки 6 гола в 9 мача, което класира Шахматистите на второ място в групата.
Точно 10 г. след пристигането си в Сошо Иван се завърна във Франция и с избръсната на главата си карта на Хърватия вкара на чехите в Сент Етиен, а онзи ден и на испанците в Бордо, с което изведе Хърватия на първо място в групата.
Иван не игра в основния състав на Хайдук, мечтата му не се сбъдна, но съгласете се, че това, което става сега, е много по-хубаво.
