Аурата на “Златния” ще изчезне, ако Стивън бъде титуляр

Стивън Петков продължава да изумява с уникалния си начин на вкарване на голове.

22-годишният нападател не спира да бележи след влизане от пейката, а и в последния мач от шампионата – срещу Берое (2:3), отново блесна с магическото си качество на “златна смяна”.

Още в миналия кръг, след победата над Левски с 0:1, Стивън не само успя да отбележи поредния си гол след влизане от пейката, но също така официално стана и най-резултатният играч на “канарчетата” през сезона във всички турнири с 13-те си попадения. След гола в Стара Загора обаче те вече са 14 (в 24 мача във всички надпревари) и сякаш нямат намерение да спират да набъбват.

Попаденията му в първенството са 10 за 20 срещи, като всяко едно от тях е реализирано като резерва – след влизане “на пожар” през вторите полувремена на мачовете.

Интересно е, че в първите си интервюта като играч на “канарчетата” Стивън Петков сподели, че носи фланелката с “№20” на гърба, защото е обещал на себе си и на свои близки, че ще вкара точно толкова голове през кампаниятаз За дебютант в отбор като Ботев (Пд) статистиката говори красноречиво. А качествата на нападателя пред вратата на противника са смъртоносни.

Именно заради това големият казус в “жълто-черната” общност сега е дали Стивън трябва да получи титулярно място от Николай Киров?

Треньорът се изразява лаконично по темата и казва, че решението Петков да започва на пейката е изцяло негово. Без повече обяснения и излишни слова. Думите на Стивън също са насочени в тази посока, но като цяло у него се усеща неудовлетвореността от това, че в момента трябва да бъде по-скоро в ролята на жокер, отколкото на водещ играч.

Срещу Берое се видя, че бързоногият и много устремен към вратата Жоао Пауло може да бъде използван на десния фланг при наличието на Петков като централен нападател. Именно такава бе и комбинацията за изравнителния гол при 1:1. “Пауло центрира от фланга, Петков консумира в наказателното поле” – би било идилия за Ботев (Пд).

Така двамата най-ефективни голмайстори на отбора ще бъдат заедно на терена, няма да си пречат, а напротив – има голям шанс да се сработят по един стряскащ за съперниците начин. Това може да бъде видяно и през следващия сезон, ако Жоао все пак остане в кв.Коматево и удължи наема си от Лудогорец, а Стивън не се изкуши от някоя примамлива оферта през лятото.

При този вариант Киров просто трябва да направи някои козметични промени в карето си атакуващи играчи. Ако приемем, че Петков ще бъде на върха на атаката, Пауло би трябвало да е отдясно, а Дуде или Густаво – отляво. Свободната роля на плеймейкър, естествено, е за Тодор Неделев. Диого Кампос все още търси себе си в Пловдив, а адаптацията му не минава по най-гладкия начин – 2 гола в 8 мача с “жълто-черния” екип.

Има обаче нещо много любопитно в цялата ситуация. Ако Киров е решил да работи със Стивън в дълъгосрочен период от време, защо да не си позволи да оставя тарана на скамейката в първия му сезон в тима, при наличието на голям брой чужденци. Идеята е Петков да се адаптира максимално към изискванията на “жълто-черния” клуб, да стане любимец на феновете, а и да носи дивиденти, ако нещата се объркат в хода на мачовете.

Също така треньорът е усетил невероятния голов потенциал на играча пред вратата на съперника и сега иска да изцеди максималното от него като резерва. В момента Петков е на вълната на головете след влизане от пейката. Ако бъде пуснат титуляр, всичко ще изчезне. Аурата му на “Златна смяна” просто изхвърча в небитието. Дори да вкара, няма да го е го направил като резерва, а и голът може би няма да е с такава стойност.

Когато влизаш като резерва, обикновено трябва да оправяш “кашите”, които са забъркали твоите съотборници. Тогава попаденията са “100 пъти” по-сладки и много по-значими.

А и почти всички такива на Петков след влизане от пейката са с невероятна тежест. Единствено срещу Черно море (1:2) в началото на сезона, ЦСКА-София (1:4) и сега срещу Берое (2:3) головете на играча не донесоха никакви дивиденти за Ботев (Пд).

В останалите случаи обаче точните му шутове са с умопомрачителна стойност – те са помогнали за общо 19 спечелени точки и 2 класирания напред за Купата.

Головете на Стивън Петков във всички турнири:

Ботев (Пловдив) 1:2 Черно море – 1 гол

Витоша (Бистрица) 2:4 Ботев (Пловдив) – 1 гол

Ботев (Пловдив) 1:0 Верея (Стара Загора) – 1 гол

Царско село 3:4 Ботев (Пловдив) – 1 гол (Купа)

Пирин (Благоевград) 1:2 Ботев (Пловдив) – 1 гол

Ботев (Пловдив) 1:1 Славия – 1 гол

Ботев (Пд) 5:0 Литекс – 3 гола (Купа)

Ботев (Пд) – Витоша (Бистрица) 3:0 – 1 гол

Верея – Ботев (Пд) 2:4 – 1 гол

ЦСКА-София – Ботев (Пд) 4:1 – 1 гол

Ботев (Пд) – Левски 1:0 – 1 гол

Берое – Ботев (Пд) – 3:2 – 1 гол

Стивън продължава да е лидер и в класацията за най-много голове, но при най-малко изиграни минути – той вкарва на всеки 56.8 минути в Лигата. Зад него са голмайсторът на Лудогорец Клаудиу Кешеру с гол на всеки 87.8 минути (20 гола), както и таранът на ЦСКА-София Фернандо Каранга – попадение на всеки 94.9 минути (22 гола).

Стивън трябва да бъде използван максимално сега. Ако бъде пуснат като титуляр, но не вкара, магическият му ореол рухва безвъзвратно. Феновете го обожават, а и на тях им харесва да виждат Стивън като спасител. Като герой. Със сигурност дълбоко някъде в нападателя се е загнездила същата мисъл. Той иска да герой. Защо не. Ето една възможност да се превърне в митичен образ, който да остане за поколенията.

Страшно малко са играчите, които оставят силен отпечатък с представянето си в родните клубове. Сякаш я няма вълшебната брънка на специалното. Непрекъснатата смяна на отборите, контузии, лош тренировъчен режим, грешни решения от треньор и играчи довеждат до това 90% от българските футболисти у нас да се появяват за “миг” и бързо да изчезват от хоризонта. Без особен трепет и мистицизъм. Без особена значимост с представянето си.

При Стивън е различно. Той носи нещо специално у себе си. Посвоему вече е легенда с тези попадения от пейката. Няма друг такъв играч в родния шампионат. Никога не е имало, а и трудно ще се намери в бъдеще. Петков е явление, което си заслужава “пейката”, колкото и да звучи цинично.

Той просто радва окото тогава, когато трябва. И когато е нужно. Това е талант.

TribunaPlovdiv.bg

Стивън Петков – Великият Магистър на “Ордена на резервите”

Снимка: botevplovdiv.bg